Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Влизат двама добре облечени китайци. Погледът на единия й подсказва, че Луиса Рей идва. Тримата се събират пред гише на входа на страничен коридор с надпис: „ДЕПОЗИТНИ СЕЙФОВЕ“. Тук цяла сутрин почти не са се мяркали хора. Фей Ли е обмисляла възможността да внедри свой човек, но по-сигурно е да разчита на естествената немарливост на зле платения наемен пазач, отколкото да позволи на хората от триадата да надушат печалбата.

— Здасти — обръща се Ли към пазача с най-непоносимия си китайски акцент. — Аз и братя иска вади от сейф — тя размахва ключ от сейф. — Види, има клюс.

На гишето седи отегчен мършав младеж с лоша кожа.

— Документи за самоличност?

— Докименти тука, види тука, види докименти.

Китайските йероглифи отблъскват внимателния поглед с древната си племенна магия. Пазачът кимва към дъното на коридора и отново се зачита в списание „Извънземни“.

— Вратата не е заключена.

„Аз бих те уволнила начаса, хлапе“ — мисли си Фей Ли.

Коридорът завършва с блиндирана врата, оставена открехната. Зад нея е стаята със сейфовете, която има формата на тризъба вилица. Единият помощник на Фей Ли тръгва с нея по левия зъб на вилицата и прави знак на другия да тръгне по десния. „Тук има към шестстотин сейфа. В един от тях е скрит доклад на стойност пет милиона долара, по десет хиляди на страница.“

В коридора отекват стъпки. „Звучни дамски токчета.“

Блиндираната врата се отваря.

— Има ли някой тук? — пита Луиса Рей.

Тишина.

Вратата се хлопва и двама мъже се нахвърлят отгоре й. Хващат Луиса и запушват с ръка устата й.

— Благодаря — Фей Ли измъква ключа от ръцете на репортерката.

Номерът, написан на него, е 36/64. Ли не хаби излишни думи:

— Имам лоша новина. Това помещение е звукоизолирано, без камери, а приятелите ми и аз сме въоръжени. Докладът на Сиксмит не е предназначен за теб. Добрата новина: работя за клиенти, които искат да задушат „ХИДРА“ в зародиш и да дискредитират „Сийборд“. До два-три дни разкритията на Сиксмит ще излязат по новините. Дали после ще пристъпят към корпоративни екзекуции — това си е тяхна работа. Не ме гледай така, Луиса. За истината няма значение кой ще я разкрие, защо за теб трябва да има? Още по-добра новина: нищо лошо няма да ти се случи. Моят помощник ще те съпроводи до място в Буенас Йербас, където ще те задържим. Довечера ще си свободна. Дотогава няма да ни създаваш грижи — Фей Ли изважда снимка на Хавиер, свалена от стената на Луиса, и я размахва на сантиметри от лицето й, — защото ние ще ти отвърнем със същото.

В погледа на Луиса съпротивата се сменя с покорство.

— Знаех, че имаш глава на раменете си — Фей Ли се обръща на кантонски към мъжа, който държи Луиса: — Закарай я в скривалището. Никакви мръсотии, преди да я убиеш. Тя може да е репортерка, но това не я прави съвсем долна уличница. Ще се отървеш от трупа по обичайния начин.

Те излизат. Вторият помощник стои до вратата и я държи открехната.

Фей Ли намира сейф 36/64 — на височината на врата й, на върха на средния зъб.

Ключът се завърта и вратата се отваря.

Тя изважда млечнобяла папка. „РЕАКТОР «ХИДРА-НУЛА» — ИЗПИТВАНЕ НА ОПИТЕН ОБРАЗЕЦ — РЪКОВОДИТЕЛ ПРОЕКТ Д-Р РУФЪС СИКСМИТ — НЕРАЗРЕШЕНОТО ПРИТЕЖАНИЕ Е ФЕДЕРАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННИЯ И ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ ОТ 1971.“ По тялото на Фей Ли пробягват тръпки на възторг и тя си позволява да се усмихне. „Земята на неограничените възможности.“ После вижда две жички, които излизат от вътрешността на папката и се изгубват в дъното на сейфа. Наднича вътре. Върху спретнат пакет от овързани цилиндри, жици, компоненти с размери 4×2 мига червена диодна лампичка.

„Бил Смоук, проклет…“

Взривът подхваща Луиса Рей и я тласва напред неудържимо като тихоокеанска вълна. Коридорът се завърта на 90° — няколко пъти — и я блъсва в ребрата и главата. Болката разцъфва като цветя пред очите й. Зидарията ръмжи. Изсипва се дъжд от парчета гипс, тухли и стъкло, намалява, спира.

Заплашителен покой. „Какво преживявам?“ От праха и дима се надигат викове за помощ, на улицата кънтят писъци, сирени пронизват изгорелия въздух. Мисълта на Луиса отново се задейства. „Бомба“. Пазачът наемник пъшка и стене. От ухото му капе кръв и образува делта на якичката на ризата му. Луиса прави опит да се отдръпне, но десният й крак е отнесен от бомбата.

Шокът отшумява: кракът й е просто затиснат под лежащия в безсъзнание китаец. Тя го освобождава и започва да пълзи, схваната и скована от болка, но иначе цяла и невредима, през фоайето, което сега прилича на декор от филм. Намира блиндираната врата изтръгната от пантите. „Явно съм се отървала на косъм.“ Натрошено стъкло, прекатурени столове, изронени стени, порязани и изпаднали в шок хора. От тръбите изригва гъст черен дим и задейства пръскачките — Луиса се намокря и кашля от дима, подхлъзва се на мокрия под, ходи замаяна и превита надве, блъска се в други хора. Приятелска ръка я сграбчва за китката.