Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Не са ми казвали, че не мога да споделям контактите си.

Джери Нъсбаум връща ключовете за колата на Луиса.

— Мили Боже, който си на небето, нека се преродя в някоя от спортните коли на майка ти. Не ми пука в коя от всичките. Това последният кашон ли е?

— Да — отговаря Луиса — и благодаря.

Нъсбаум свива рамене като скромен маестро.

— Със сигурност ще ми липсва присъствието на истинска жена, пред която да подхвърлям шовинистични шеги. Нанси е станала мъж след толкова десетилетия в нюзрума.

Нанси О’Хейгън удря заяждащата си пишеща машина и му показва среден пръст.

— Да, така де — Роланд Джейкс мрачно оглежда празното бюро на Луиса. — Още не проумявам защо новите шефове са решили да изритат теб, а да оставят мекотело като Нъсбаум.

Нанси О’Хейгън изсъсква като кобра:

— Как може Грелш — тя махва с пурата си към кабинета му — да легне по гръб и да рита с крака, докато К.П. Огилви те тъпче така?

— Пожелайте ми късмет.

— Късмет? — Джейкс се подсмихва. — На теб не ти трябва късмет. Не знам защо се задържа толкова време при тази мъртва акула. През седемдесетте ще станем свидетели на предсмъртния вопъл на сатирата. Вярно е това, което каза Лерман. Свят, който връчва Нобелова награда за мир на Хенри Кисинджър, изхвърля от работа всички ни.

— О — сеща се Нъсбаум, — на връщане минах през стаята с пощата. Имаше нещо за теб — той подава на Луиса дебел бежов плик.

Наклоненият засукан почерк й е непознат. Тя разглежда размазаното пощенско клеймо и го показва на Нъсбаум.

— Четвърти септември ли пише? Той присвива очи.

— Така ми се струва. Какво толкова особено има в тази дата?

Луиса не отговаря и разкъсва бежовия плик. Вътре има ключ за сейф, увит в кратка бележка. Очите й пробягват по листа хартия и лицето й става напрегнато. Тя отново поглежда надписа на ключа.

— Трета калифорнийска банка, 9 улица. Къде е това?

— В центъра — отвръща О’Хейгън, — там, където 9-а пресича булевард „Фландърс“.

— До скоро виждане на всички — Луиса тръгва. — Светът е малък.

— Леле — обажда се Джейкс, — така де, ъъъ, какво стана?

Докато чака светофарът да се смени, Луиса отново преглежда писмото на Сиксмит, за да се увери за пореден път, че не е пропуснала нещо. Написано е със забързан почерк.

Международно летище Буенас Йербас

3.IX.1975

Скъпа госпожице Рей,

Простете ми за небрежната бележка. Бях предупреден от доброжелател в „Сийборд“, че животът ми е в голяма опасност. За оповестяването на дефектите на „ХИДРА-Нула“ ще се нуждая от отлично здраве, затова ще се вслушам в това предупреждение. Ще се свържа с вас при първа възможност от Кеймбридж или чрез Международната агенция за атомна енергия. Междувременно си позволих своеволието да оставя доклада си за „Суонеке 2“ в сейф в Трета калифорнийска банка на 9 улица. Ако нещо се случи с мен, той ще ви потрябва.

Пазете се.

Бързам,

Докато Луиса се бори с непознатата скоростна кутия, наоколо се разнасят гневни клаксони. След 13 улица градът изгубва богаташката си тихоокеанска атмосфера. Напояваните от общината рожкови дървета се сменят с разкривени улични лампи. Тук из пресечките не пъшкат хора, бягащи за здраве. Този квартал може да се намира в която и да е промишлена зона на който и да е град от индустриалния Север. По пейките дремят бездомници, в пукнатините на тротоарите никнат плевели, с всяка следваща пресечка обитателите стават все по-тъмнокожи, мяркат се залостени врати, облепени с рекламни листовки, графити покриват всяка повърхност под височината на тийнейджър със спрей в ръка. Боклукчиите за пореден път стачкуват и купчини с боклук гният на слънце. Лавки на лихвари, безименни обществени перални и бакалии изтръгват средства за съществуването си от пробитите джобове. След още няколко пресечки и улични лампи магазините се сменят с анонимни фабрики и жилищни сгради. Луиса никога досега не е минавала през този район и се чувства неуютно от градската неизвестност. „Такава ли е била логиката на Сиксмит — да скрие доклада си и после да скрие скривалището?“ Тя стига до булевард „Фландърс“ и право пред себе си вижда Трета калифорнийска банка с паркинг за клиенти отстрани. Не забелязва очукания черен шевролет, паркиран на отсрещната страна.

Маскирана с големи слънчеви очила и шапка за слънце, Фей Ли сверява часовника си с този на банката. Климатикът губи битката си с предобедната жега. Тя попива с кърпичка потта от лицето и ръцете си, вее си с ветрило и размишлява върху последните събития. „Джо Нейпиър, изглеждаш глупав, но всъщност си много умен, достатъчно умен, за да прецениш кога да слезеш от сцената.“ Ако Бил Смоук не е сгрешил, Луиса Рей трябва да пристигне всеки момент. „Бил Смоук, изглеждаш умен, но всъщност си много глупав и хората ти не са толкова предани, колкото си мислиш. Понеже самият ти не си тук заради парите, забравяш колко лесно се купуват дребните простосмъртни.“