Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— И че трупащите богатства — ние — биваме възнаградени. Когато даден човек се стреми към власт, аз задавам прост въпрос: дали той разсъждава като бизнесмен?

Луиса свива салфетката си на стегната топка.

— Аз задавам три прости въпроса. Откъде се сдобива с тази власт? Как я използва? И как тя може да се отнеме от кучия син?

Джудит Рей заварва Луиса да гледа следобеден новинарски репортаж в кабинета на съпруга й.

— Чух Антон Хендерсън да казва „мъжкарана“ и ако не е по твой адрес, сладкишче, не знам… Не е забавно! Твоите… бунтарски изблици стават все по-ужасни. Оплакваш се, че си самотна, затова аз те запознавам с приятни млади хора, а ти се правиш пред тях на „мъжкарана“ и се ежиш като в „Далекоглед“.

— Кога си ме чувала да се оплаквам, че съм самотна?

— Момчета като тримата Хендерсън не растат по дърветата, да знаеш.

— Листните въшки растат по дърветата.

На вратата се чука и в стаята наднича Бил Смоук.

— Госпожо Рей? Извинявам се, че нахълтвам така, но скоро трябва да тръгвам. Мога да ви кажа с ръка на сърцето, че днес присъствах на най-приятното, най-добре организираното благотворително събитие, на което някога съм бил.

Джудит Рей докосва с ръка ухото си.

— Много мило от ваша страна, че го казвате…

— Хърман Хауит, младши съдружник в „Мъсгроув Уайланд“, от офиса в Малибу. Нямах възможност да ви се представя преди великолепния обяд — аз заявих участие тази сутрин, в последния момент. Баща ми почина преди десет години — лека му пръст, от рак — и не знам как двамата с майка ми щяхме да се възстановим от загубата без помощта на дружеството. Когато Оли съвсем ненадейно спомена за благотворителния ви обяд, реших да се обадя, за да видя дали не мога да заема мястото на някой отказал се в последния момент.

— Много се радваме, че успяхте, и добре дошли в Буенас Йербас.

„Малко е нисък — преценява го Джудит Рей, — но мускулест, с добра заплата и може би под трийсет и пет, почти колкото Луиса. «Младши съдружник» звучи обещаващо.“

— Надявам се, че другия път ще дойдете с госпожа Хауит.

Бил Смоук — или Херман Хауит — се усмихва сдържано като мишок.

— За съжаление единствената госпожа Хауит е майка ми. Засега.

— Наистина ли? — възкликва Джудит Рей.

Той поглежда Луиса, която не ги слуша.

— Възхитен съм от твърдата принципност, която показа дъщеря ви. Много представители на нашето поколение в днешно време като че ли нямат морални ориентири.

— Напълно съгласна съм с вас. През 60-те покрай сухото изгоря и мокрото. С покойния баща на Луиса се разделихме преди известно време, но винаги сме се старали да възпитаме у дъщеря си съзнание за редно и нередно. Луиса! Ще се откъснеш ли само за момент от телевизора, ако обичаш, скъпа? Хърман ще си помисли… Луиса? Сладкишче, какво има?

Говорителят казва: „Полицията потвърди самоличността на дванайсетте загинали в катастрофата на самолет «Лиър Джет» над планините в Колорадо тази сутрин, сред тях е и президентът на корпорация «Сийборд Пауър» Алберто Грималди, най-скъпо платеният директор в Америка. В предварителното разследване на Федералното управление на гражданската авиация се предполага, че причината е експлозия поради дефект в системата за подаване на гориво. Останките са разпилени на площ от няколко квадратни километра…“

— Луиса, сладкишче? — Джудит Рей коленичи до дъщеря си, която гледа ужасена кадрите с разхвърляните самолетни останки насред царевично поле.

— Колко… ужасно! — Бил Смоук се наслаждава на сложния букет от чувства, чиито съставки дори той, аранжорът, не може да изброи. — Познавахте ли някого от горките жертви, госпожице Рей?

Понеделник сутрин. В нюзрума на „Далекоглед“ гъмжи от слухове. Според един списанието е фалирало, според друг собственикът му Кенет П. Огилви ще го продава на търг, банката отпуска нов транш, банката спира кранчето. Луиса не е уведомила колегите си, че само преди двайсет и четири часа е оцеляла при опит за убийство. Не иска да забърква нито майка си, нито Грелш, а и като се изключат охлузванията, всичко й се струва все по-нереално.

Тя изпитва мъчително чувство за лична загуба от смъртта на Айзък Сакс, човек, когото почти не е познавала. Освен това се страхува, но го преодолява, като се съсредоточава върху работата. От баща си е чувала, че военните фотографи говорят за имунитета си срещу страха зад обектива на фотоапарата; тази сутрин думите им придобиват нов смисъл. Луиса набелязва детайлите на заговора в неугледна храстовидна диаграма. „Ако Бил Смоук е разбрал за предателството на Айзък Сакс, това обяснява смъртта му — но кой би искал едновременно с него да убие Алберто Грималди?“ Журналистите започват да се събират в кабинета на Дом Грелш за оперативката в десет часа. Минава десет и петнайсет.