Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Елате да зърнете Двуглавия шизоид! Вижте Мадам Матрьошка и бременния й зародиш!

Чистокръвни моряци от цял Неа Со Копрос седяха в баровете и флиртуваха с утешителки под зоркия поглед на мъже от „Сводникорп“. Видях хималайци със загрубяла кожа, китайски ханци, светлокожи космати байкалци, брадати узбеки, жилави алеути, меднолики виети и тайци. РекЛ на къщите за утеха обещаваха да задоволят всяка греховна приумица, която един чистокръвен можеше да измисли.

— Ако Сеул е вярната съпруга на Съветника — каза Хе-Чжу, — то Пусан е неговата любовница без гащички.

Задните улички станаха по-тесни, завихрящият се вятър започна да търкаля бутилки и консервени кутии, край нас забързаха фигури с качулки. Хе-Чжу ме хвана за ръка и ме поведе през тайна врата по слабо осветен тунел към вход със спускаща се решетка; на един прозорец отстрани имаше надпис: „ЖИЛИЩНА КООПЕРАЦИЯ «КУКЧЖЕ»“. Хе-Чжу натисна звънец. Разлаяха се кучета, щората се разтвори и аз подскочих при вида на чифт еднакви саблезъби животни, които олигавиха стъклото. Небръсната жена ги издърпа встрани, огледа ни и щом позна Хе-Чжу, лицето й грейна.

— Нун-Хел Хан! — възкликна тя. — Минаха почти дванайсет месеца! Няма да се учудя, ако слуховете за скандалите ти са поне наполовина верни! Как е на Филипините?

Изведнъж произношението на Хе-Чжу стана дразнещо тромаво: всъщност аз неволно се обърнах, за да се уверя, че той все още е до мен.

— Потъват, госпожо Лим, бързо потъват.

Това беше шега само наполовина. Той попита дали жената вече е дала под наем неговата стая.

— О, моят дом е благонадежден!

Тя се престори на обидена и погледна в някаква счетоводна книга, но го предупреди, че ще има нужда от свежи доларови постъпления, ако и следващото му пътешествие се проточи колкото последното. Решетката се вдигна и тя ме погледна.

— Слушай, Нун-Хел, ако твоето пухче остане повече от десетдневка, знай, че единичните апартаменти се таксуват като двойни. Такива са правилата на дома. И да ти харесва, и да не ти харесва, все ми е едно.

Морякът Нун-Хел Хан каза, че ще остана при него само за една-две нощи.

— По една във всяко пристанище — злонамерено се подсмихна хазяйката. — Значи това, което казват, е вярно.

Тя от Съюза ли беше?

Не. Хазяйките на долнопробни квартири биха предали и майките си за един долар, а за член на Съюза биха получили много повече. Но както ми каза Хе-Чжу, такива хазяйки отблъскват любопитните и осигуряват отличен камуфлаж. Зацапаното стълбище кънтеше от караници и шум от триизмерни екрани; най-после започвах да свиквам със стълбищата. На деветия етаж тръгнахме по нападнат от дървояди коридор. Хе-Чжу извади от пантата на вратата скришом пъхнато парче клечка за зъби и отбеляза, че съдържателката е получила опасен пристъп на почтеност.

В стаята имаше прогнил дюшек, спретната кухничка, шкаф с дрехи за различни климатични условия, манипулиран кодак на белокожи проститутки, яхнали Нун-Хел Хан и двама негови другари, сувенири от Дванайсетте агломерации и от по-малки пристанища и, разбира се, кодак в рамка на Любимия Председател. Върху кутийка от бира имаше оставено марлборо, изцапано с червило. Прозорецът беше със спуснат капак.

Хе-Чжу си взе душ и се преоблече, за да отиде на целонощно събрание на съюзното ядро, предупреди ме да не вдигам капака на прозореца, да не отварям на никого и да не отговарям на други обаждания освен от него или Апис със следната парола — той написа върху къс хартия следните думи: „ИМА СЪЛЗИ ЗА БЕДИ“; после го изгори в пепелника. Каза, че Сапунът ми е в хладилника и обеща да се върне на сутринта скоро след края на комендантския час.

Нима виден дефектор като вас не е заслужил по-тържествено посрещане?

Тържествените посрещания привличат вниманието. Аз изучих на сонито географията на Пусан, поех дозата си Сапун преди лягане, изкъпах се и спах до шестия час и трийсет, когато Хе-Чжу се върна с изтощен вид и с миризлив пакет увити за вкъщи токбокки. Направих му чаша старбъкс — полезно умение от годините ми на сервитьорка. Той го изпи с благодарност. После ме помоли да застана до прозореца и да закрия очите си.

Подчиних се. Рядко отваряният капак на прозореца се вдигна със скърцане.

— Не гледай — заповяда Хе-Чжу. — Сега отвори очи.

Огрени от слънцето покриви, автостради, центрове за обществен транспорт, РекЛ, бетон… и там, в далечината, утайката на небосвода потъваше някъде, където цялата горест на думите „аз съм“ се разтваряше в синия покой.