Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Чиновникът държеше да ни разкаже всичко.

— По-миналия Секстет куклата Зизи Хикару беше задължителният подарък. Дъщеря ми и за миг не ме оставяше на мира. Разбира се, официалната ми съпруга — той кимна към жената от другата страна на моста — я споменаваше постоянно, сутрин, обед и вечер. „Как ще гледам съседите в очите, когато дъщеря ни е единственото момиче в нашия кръг, което няма Зизи?“

Чиновникът призна, че не може да не се възхити от маркетинга на тези неща. Вземат една нищо и никаква играчка фабрикатка, уподобяват я по геномен път на лъскав древен идол, после вдигат цената й с петдесет хиляди — и гледат как хората я разграбват от рафтовете.

— А после те карат да се харчиш за дизайнерски дрехи, къща за кукли, аксесоари. И какво направих аз? Платих за проклетото нещо само за да запуша устата на жените! А след четири месеца какво стана? Тийнмодата се смени и Мерилин Монро детронира горката старомодна Зизи.

Той омерзен ни каза, че за регистрирано унищожаване на фабрикат човек трябва да плати деветстотин долара. После се ободри и като махна с палец над парапета, отбеляза, че случайното падане е безплатно — защо тогава да хвърля ценни долари, след като вече е хвърлил достатъчно?

— Жалко — мъжът намигна на Хе-Чжу, — че разводите не са такава лесна работа.

— Чух те, дебелако! — жена му вдигна глава. — Трябваше още като ти казах, да върнеш Зизи в търговския център и да ти възстановят доларите в Душата. Тя от самото начало беше дефектна. Не можеше дори да пее. И ме ухапа проклетницата.

Дебелакът каза с най-мил тон:

— Не проумявам как след това е оживяла, миличка.

Жена му небрежно измърмори някаква обида. Мъжът се обърна покровителствено към Хе-Чжу и като плъзна поглед по малките ми по геном гърди, попита дали сме на почивка на това затънтено място или минаваме оттук по работа.

— Ок-Кюн Пьо, господине, на вашите услуги — Хе-Чжу леко се поклони и се представи като помощник пети ранг в счетоводната верига „Орел“, второстепенно подразделение на корпокрацията.

Любопитството на чиновника увехна. Той ни каза, че е управител на голф крайбрежието между Пьонхе и Йондок.

— Играете ли голф, Пьо? Не? Голфът не е просто игра, знаете ли, голфът е предимство в кариерата.

Управителят ни увери, че на игрището Пегам предстои да се освободят едно-две членски места: с петдесет и четири дупки, подходящо за всякакви атмосферни условия, гладки тревни площи, езерни съоръжения и фонтани, които не отстъпват на онези във водните градини на Любимия Председател. От смеха му ми се повдигаше.

— Спечелихме в наддаването за достъпа до подпочвените води срещу местната мафия от нисшите класи. Само споменете името ми на хората, които отговарят за членството: Провидецът Куон.

Ок-Кюн Пьо се разсипа в благодарности.

Доволен, Провидецът Куон се впусна да разказва историята на чиновническия си живот, но жена му хвърли марлборото си там, където падна Зизи Хикару, качи се във форда, натисна клаксона и държа ръката си върху него, докато черно-белите папагали се изстреляха в небето. Чиновникът се усмихна печално на Хе-Чжу и го посъветва, когато се ожени, да плати по-високата сума за зачеване на син. Докато се отдалечаваше, аз се помолих на Сидхарта фордът да падне през заграждението.

За убиец ли го смятахте?

Толкова повърхностен, че дори не го осъзнаваше.

Но ако мразите хора като Провидеца Куон, трябва да мразите целия свят.

Не целия свят, Архиварю, само Чучхе и Корпокративната пирамида.

Кога все пак стигнахте в Пусан?

Привечер. Хе-Чжу посочи ексоновите облаци над Пусанската рафинерия, обагрени в диненорозово до антрацитносиво.

— Пристигнахме — каза.

Влязохме в северните покрайнини на Пусан по необорудван с Око селски път. Хе-Чжу остави форда в гаражна клетка в предградието Сомьон и взехме метрото до пасажа на площад „Чхорян“, там имаше същите търговски вериги като в „Овощна градина Уаншимни“. Бавачки фабрикатки тичаха след чиновническите си питомци, патрулиращи двойки глобяваха влюбени двойки, корпокративно спонсорирани триизмерни екрани се надпреварваха да засенчат всички останали. В по-стар заден пасаж се провеждаше старовремски панаир, амбулантни търговци продаваха чудати създания колкото длан, „приятели за цял живот“: беззъби крокодили, пилета с маймунски глави, йонакитове в буркани. Хе-Чжу ми каза, че те умират четирийсет и осем часа след като ги занесеш у дома. Един циркаджия привличаше клиенти с мегафон: