Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Но… защо… Каква може да е целта на такава… касапница?

Индустрията на геномиката се нуждае от огромни количества втечнена биоматерия за утробните контейнери, но най-вече за производството на Сапун. Какъв по-икономичен начин за осигуряване на този протеин от рециклирането на фабрикати, стигнали края на трудовия си живот? В добавка към това останките от „възстановените протеини“ се използват за производството на хранителни продукти за „Татко Сон“, които потребителите ядат в закусвалните на корпокрацията из цял Неа Со Копрос.

Не. Да се убиват сервитьорки, за да се снабдяват закусвалните с храна и сапун… Не. Това обвинение е… абсурдно. Не отричам, че сте видели каквото сте видели, но това трябва, трябва да е било… постановка на Съюза, създадена с цел да ви промият мозъка. Никой не би позволил на такъв… „кораб кланица“ да съществува. Нито Любимият Председател, нито Чучхе биха позволили подобна мерзост! Ако фабрикатите не се възнаграждават за труда си в пенсионерски общности, цялата Пирамида би била… най-долно коварство!

Бизнесът си е бизнес.

Но… защо това не беше споменато на процеса ви?

Пак ще повторя, Архиварю: процесът ми не беше никакъв процес, а упражнение по формиране на общественото мнение.

Да, но това, което твърдите, е… кошмарно!

Така е, но кошмарното невинаги е невъзможно. Вие лично познавате ли някого, който е бил на Кзалтация? Къде отиват сервитьорките, след като се пенсионират? Не само сервитьорките — стотиците хиляди фабрикати, които всяка година завършват трудовия си живот? Къде са техните градове?

А триизмерните картини от Хаваите и всичко останало? Сама сте ги виждали в закусвалнята „Татко Сон“ на площад „Чонмьо“. Ето ви доказателството.

Кзалтация е сони генериран симулакрум, манипулиран в Нео Едо. На истинския Хавайски архипелаг няма такова място. Знаете ли, през последните ми седмици в „Татко Сон“ ми се струваше, че сцените от живота на Кзалтация се повтарят. Една и съща Хуа-Сун тичаше по една и съща пясъчна пътека към една и съща лагуна сред скалите. Моите невъзнесени сестри не забелязваха, а по онова време и самата аз се съмнявах, но сега вече имам обяснение.

Не, не мога да си представя — не виждам как е възможно — такова зло да се зароди в нашата цивилизована държава. Законодателството на Неа Со Копрос се основава на справедливите търговски отношения.

В петата си „Декларация“ съм посочила как законите са били низвергнати. Това е цикъл, стар като племенните вражди. В началото е невежеството. Невежеството поражда страх. Страхът поражда омраза, а омразата поражда насилие. Насилието предизвиква ново насилие, докато единствен закон стане волята на най-силния. Волята на Чучхе е създаване, подчиняване и чисто унищожаване на многобройно племе от измамени роби.

Вашето Завещание ще остане във вида, в който го изричате. Аз… ние трябва да продължим… Колко време наблюдавахте касапницата, която описахте?

Не помня. Следващият ми спомен е как Хе-Чжу ме преведе през трапезарията. Чистокръвните играеха на карти, ядяха фиде, пушеха, изпращаха съобщения, шегуваха се, погълнати от всекидневния си живот. Как можеха да знаят какво става на долната палуба и просто… да си седят, сякаш на кораба им мариноваха сардини? Брадатият пазач ми се усмихна и каза скоро да дойда пак, „сладурче“.

В метрото пътниците се олюляваха, а аз виждах труповете на монорелсата. Докато изкачвах стълбището, виждах как труповете се издигат над килията за кзекуции. В стаята си Хе-Чжу не включи солара, само вдигна с няколко сантиметра капака на прозореца, за да разреди мрака с малко градски светлини. Сипа си чаша соджу. След касапницата не бяхме разменили и дума.

Аз единствена от всичките си сестри бях видяла истинската Кзалтация и бях оживяла.

Сексът ни беше безрадостен, лишен от изящество и неизбежно импровизиран, но беше акт на живи същества. Звездите от пот по гърба на Хе-Чжу бяха подаръкът му за мен и аз ги събрах с език.

Младият мъж нервно и мълчаливо запали марлборо и с любопитство заразглежда рожденото ми петно. Заспа на ръката ми, затисна я. Не го събудих — болката премина в изтръпване, изтръпването — в иглички, после се измъкнах изпод него. Извадих одеяло — чистокръвните настиват даже в топло време. Пусан се готвеше за комендантския час. Размазаното му сияние помръкна, когато РекЛ и светлините угаснаха. Вече сигурно и последната сервитьорка от последната опашка беше мъртва. Край касапската линия вероятно бе чисто и тихо; касапите, ако бяха фабрикати, трябваше да са в леглата си. Утре златният ковчег щеше да отплава към ново пристанище, където да започне ново рециклиране.