Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Почакайте, почакайте… Единодушието бяха предупредени за заговора още по времето на вашето бягство — те се опитаха да ви заловят. Около фабриките за производство на Сапун трябваше да се вдигнат шлюзове за сигурност.

Единодушието знаеха, че в Темосан има шпиони на Съюза и възнесена сервитьорка фабрикатка. Нищо повече.

А каква беше вашата роля в този… грандиозен план?

Първата ми роля беше да осигуря доказателство, че катализаторът за възнасяне на Сюлейман действа. Умът ми направи това просто като не дегенерира. Катализаторът беше синтезиран в масови количества в няколко нелегални фабрики.

— Втората ти роля — съобщи ми Хе-Чжу онази сутрин — ще е на посланик. Генерал Апис, шаранът в къщата за маджонг, се надяваше аз да действам като агент, като посредник между Съюза и възнасящите се фабрикати, за да помогна за мобилизирането им като граждани революционери.

Как се отнесохте към тази си роля в една терористична организация?

С огромно безпокойство: казах на члена на Съюза, че аз не съм проектирана да променям историята, а той отговори, че никой не е. Апис се надяваше до срещата си с него да съм взела решение. Засега Съюзът искаше единствено да не отхвърлям веднага предложението.

Не се ли поинтересувахте какъв е проектът на Съюза за по-добро бъдеще? Откъде знаехте дали новият ред няма да породи още по-страшна тирания? Помислете за болшевишката революция, за тази в Саудитска Арабия, за революцията на петдесетниците в Северна Америка. Ако е необходима голяма промяна, една програма от поетапни реформи, от предпазливи стъпки не е ли най-мъдрият подход?

Вие сте необичайно начетен за Архивар осми ранг. В текстовете от началото на XX век, които сте чели, срещали ли сте следната сентенция: „Не можете да прескочите пропаст на два малки скока“?

Въртим се все около спорни въпроси, Сонми. Да се върнем на вашето пътуване.

Към единадесетия час по второстепенни пътища стигнахме равнината Суанбо. Пръскачките в нивите разпръскваха облаци оранжеви торове и замъгляваха хоризонта. Хе-Чжу се опасяваше, че може да ни видят Око Спътници, затова поехме по една просека в плантация на „Дървокорп“. През нощта беше валяло, затова черният път беше осеян с локви и напредвахме бавно, но не видяхме друго превозно средство. Хибридите между норфолкски бор и каучуково дърво бяха засадени в прави като конец редици и създаваха илюзията, че гората марширува покрай нашия спрял форд като милионна войска. Слязох от колата само веднъж, когато Хе-Чжу напълни от туба празния ексонов резервоар. В равнината беше ясна сутрин, но вътре в плантацията във всеки час от деня беше усойно и сумрачно. Единственият звук беше стерилният вятър, който полюшваше затъпените иглички. Лишените от прашец дърветата бяха разработени така, че да отпъждат насекомите и птиците, застоялият въздух миришеше на инсектицид.

Гората свърши толкова рязко, колкото беше започнала, теренът стана по-хълмист. Пътят зави на изток и от южната страна застанаха планините Уораксан, а на север се ширна езерото Чонджу. Хе-Чжу обясни, че сега езерната вода мирише лошо заради течните отпадъци от развъдниците за сьомга. На хълмовете оттатък бяха изобразени лога на могъщи корпокрации, малахитова статуя на Пророка Малтус гледаше отвисоко прашна падина. Пътят ни минаваше под кспресната автострада Чонджу-Тегу-Пусан. Хе-Чжу каза, че ако се осмелим да изберем нея, можем да стигнем в Пусан за два часа, но той предпочете бавното предпазливо придвижване. Нашият осеян с дупки път опря в планините Собексан и пое нагоре.

Хе-Чжу Им не се ли опитваше да стигне до Пусан за един ден?

Не. Приблизително около седемнайсетия час той скри форда в изоставен склад за трупи и ние тръгнахме нагоре по планинска пътека. Преживяването ме очарова така, както някога гледката на агломерацията: по варовикови издатини растяха лишеи, от цепнатините се подаваха млади офики и планински ясени. Вятърът ухаеше на прашец и смола, носеха се облаци. Над главите ни като електрони кръжаха пеперуди с обработен в миналото геном, логата на крилата им след поколения бяха мутирали в случаен набор от срички.

Чувствах се преродена в нещо друго, също толкова чуждо на сервитьорките фабрикатки, колкото алпийските поляни са непознати на наутилусите.

На една гола скала Хе-Чжу посочи отсрещната страна на пропаст и попита дали го виждам.

Кого? Виждах само скална повърхност.