Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Мотел „Бум-Бум-Убит-Си“ в Йоджу — отговори Хе-Чжу със заговорнически тон. — Уютно, чисто, на разумни цени, макар че сигурно за принудител като вас всичко ще е безплатно. Само на трийсет минути път от тук по бързата лента, източен изход номер десет.

Той обеща, че ще стигнем доста преди комендантския час.

Принудителят попита Хе-Чжу как е наранил показалеца си.

— О, затова ли примигна Окото?

Хе-Чжу изпъшка театрално и започна да обяснява как се порязал, докато вадел костилката на естествено авокадо в къщата на майката на приятелката си. Опръскал всичко с кръв, толкова било неудобно, отсега нататък щял да яде само авокадо без костилки, природата ни създава повече неприятности, отколкото си заслужава.

Принудителят погледна във форда и ми нареди да си сваля качулката.

Надявах се страхът ми да мине за свенливост.

Той попита дали приятелят ми говори толкова много през цялото време.

Кимнах срамежливо.

Затова ли аз изобщо не говоря?

— Да, господине — отвърнах. — Да, офицер.

Принудителят каза на Хе-Чжу, че момичетата са покорни и срамежливи до деня на сватбата, а после започват да дърдорят и никога не млъкват.

— Тръгвайте — нареди офицерът.

Къде прекарахте комендантския час онази нощ? В онзи мотел?

Не. Слязохме от скоростното шосе на втория изход, после свихме по неосветен селски път. Стена от бодливи борове скриваше индустриална зона с над сто блока. До комендантския час оставаше съвсем малко време и нашият форд беше единственото превозно средство наоколо. Паркирахме, прекосихме ветровит двор и стигнахме до бетонен блок с надпис: „ИНКУБАТОРНА КОРПОКРАЦИЯ «ХИДРА»“. Душата на Хе-Чжу отвори ролковата врата.

Помещението не беше оранжерия, а осветена в червено зала, под чийто покрив имаше огромни контейнери. Въздухът беше неприятно топъл и влажен. Гъстият, пълен с оплетени влакна бульон, който виждах през наблюдателните прозорци на контейнерите, за кратко време скриваше съдържанието им. После започнах да различавам отделни крайници и длани, оформящи се лица, всичките еднакви.

Утробни контейнери?

Да, бяхме влезли в блок за геномика. Гледах гроздовете ембриони на фабрикати, увиснали в маточен гел. Едни спяха неподвижни, други смучеха палците си, трети мърдаха ръка или крак, сякаш ровеха или тичаха. Попитах Хе-Чжу тук ли съм била култивирана.

Той каза, че не, инкубаторът на „Татко Сон“ е в Куанчжу и е пет пъти по-голям от този тук. Спътникът ми надникна в един утробен контейнер и ми каза, че тези ембриони са предназначени за урановите тунели под Жълто море: очите им са като чашки. Ако се излагат за по-дълго време на нефилтрирана дневна светлина, те полудяват.

От температурата в блока Хе-Чжу започна да лъщи от пот.

— Сигурно имаш нужда от Сапун, Сонми — каза той. — Нашият шестзвезден мансарден апартамент е насам.

Апартамент? В инкубатор за фабрикати?

Членът на Съюза обичаше иронията. Нашият „апартамент“ се оказа стаичката на нощния пазач: помещение с бетонни стени, в което имаше само воден душ, единично легло, бюро, наредени един върху друг столове, давещ се климатик и счупена маса за пинг-понг. Дебелите тръби пулсираха от горещина. Сони табло следеше утробните контейнери, а прозорецът гледаше към инкубатора. Хе-Чжу предложи да си взема душ сега, защото не може да ми гарантира, че утре вечер ще мога, окачи брезентово перде, за да ми осигури уединение, и докато аз миех тялото си, той си направи легло от столове. Когато излязох, на леглото ме чакаше торба Сапун заедно с комплект нови дрехи.

Не се ли чувствахте уязвима да спите сред неизвестността, без дори да знаете истинското име на Хе-Чжу Им?

Не. Фабрикатите будуват по повече от двайсет часа заради стимулина в Сапуна, но когато ни застигне умората, рухваме почти начаса.

Събудих се след три часа съвсем бодра: Сапунът на ембрионите миньори беше обогатен с кислород. Хе-Чжу спеше върху наметалото си. Заразглеждах коричката засъхнала кръв на бузата му, одраскана по време на бягството ни от Темосан. Кожата на чистокръвните е толкова фина. Очите му се въртяха под клепачите, нищо друго в стаята не помръдваше. Той като че ли произнесе името на Ши-Ли, или просто издаде звук. Запитах се кое „аз“ приема, докато сънува.

Доближих Душата си до ръчното сони на Хе-Чжу, за да науча нещо за фалшивата си самоличност, Юн-А Ю. Бях студентка по геномика, родена на трийсетия ден от Втория месец в Наджу в Годината на Коня. Баща ми беше Помощник в „Татко Сон“, майка ми — домакиня; нямах братя и сестри… Данните запълниха десетки, стотици страници. Комендантският час свършваше. Хе-Чжу разтърка слепоочията си.