Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Къде точно беше това?

Спомням си къща, където се играеше маджонг, с еркерен етаж, с висок измазан трегер, за да отвежда навън дъждовната вода, но ако я видя отново, не бих могла да я разпозная. В Хуамдонгил няма номера на къщите, няма и карти на квартала. Хе-Чжу почука, шпионката мигна, затракаха резета и на входа се появи портиер. Телесната му броня беше изцапана, железният му лост — смъртоносен, той ни изръмжа да изчакаме да слезе Ма Арак На. Зачудих се дали под пластината на врата си носи фабрикатски нашийник.

Задимен коридор, ограден от хартиени паравани, завиваше и се скриваше от поглед. Чух тракане на плочки за маджонг, подуших мирис на крака, видях как чистокръвни сервитьорки в екзотично облекло разнасят подноси с напитки. Всеки път, когато отместеха някой параван, на докачливите им лица се изписваше момичешки възторг. Последвах примера на Хе-Чжу и свалих найковете си, изцапани в тесните улички на Хуамдонгил.

— Нямаше да дойдеш, ако новините не бяха лоши — разнесе се нестроен глас.

Тази, на която принадлежеше гласът, ни говореше през отвор на тавана. Не можех да кажа със сигурност дали набраздените й устни, сърповидните й очи и пресекливият й глас са резултат на геномика или на мутация. Отрупаните й със скъпоценни камъни пръсти се бяха вкопчили в ръбовете на люка.

Хе-Чжу застана точно под квадрата и заговори на Ма Арак На, за която предположих, че е господарка на заведението. Членът на Съюза й каза, че една клетка е станала ракова, Мефи и клетката му са арестувани, а Ши-Ли е мъртъв.

Езикът на Ма Арак На беше двойно по-дълъг от нормалното: тя го използва, за да плесне една муха. В мрака на тавана очите й светнаха. Тя попита докъде се е разпространил ракът. Хе-Чжу отговори, че е дошъл да изясни тъкмо този въпрос. Господарката на заведението ни каза да влезем в гостната.

Гостната?

Малка стаичка между силно оживената кухня и фалшива стена, осветена от слаб солар. Чаша рубиненочервен лайм чакаше на ръба на чугунен мангал, по-стар от сградата, ако не и от града. Седнахме на протрити подови възглавници. Хе-Чжу отпи от питието и ми каза, че мога да сваля качулката си. Дъсченият таван затрополи и заскърца, един люк се отвори и в него се появи лицето на Ма Арак На. Тя видя лицето ми, но не изрази никакво учудване.

Древният мангал забръждя — беше снабден с ултрамодерна електроника. Сферично поле от тъмнина и тишина заотстъпва назад, докато погълна салона и приглуши шума от кухнята. Петнистата светлина над мангала доби формата на шаран.

На шаран? Риба шаран?

Невероятен перлено-портокалов, половинметров шаран, целият в гъбовидни израстъци и с мустаци като на мандарин. С едно лениво пляскане на опашката рибата се приближи към мен. Докато плуваше, пред него се разтваряха корени на водни лилии. Древните му очи прочетоха погледа в моите, страничните му перки затрепкаха, за да го задържат неподвижен. Шаранът се спусна няколко сантиметра по-надолу, за да разчете нашийника ми, и аз чух името си изречено от старец. Погледнах Хе-Чжу, но той едва се виждаше в сумрачния подводен въздух.

— Много съм благодарен, че ви виждам — предаваният по триизмерния екран глас прозвуча любезно, но насечено, — и за мен е чест да се запозная с вас.

Шаранът се представи като Ан-Кор Апис от Съюза и се извини за визуалния драматизъм — камуфлажът е необходим, защото тази нощ Единодушието следи всички честоти.

Колебливо отговорих, че разбирам.

Ан-Кор Апис обеща, че скоро ще разбирам много по-добре, и ме помоли да проявя още малко търпение. Шаранът се завъртя към Хе-Чжу и се обърна към спътника ми с „Командир Им“.

Хе-Чжу докладва, че е евтаназирал Ши-Ли.

Апис каза, че знае и че за болката на Хе-Чжу няма обезболяващо. Напомни му, че Единодушието е убило Ши-Ли, а Хе-Чжу го е освободил, и призова моя спътник да се погрижи жертвата на Ши-Ли да не остане напразна. Последва кратко съвещание: шест клетки са компрометирани, а още дванайсет са на ръба. Съветникът Мефи е успял да се самоубие, преди да започнат мъченията. После шаранът нареди на Хе-Чжу да ме изведе от агломерацията през Първа Западна порта, да продължи с конвой до северния лагер и добре да размисли над това, което му е казано.

Рибата описа кръг и изчезна в стената на гостната, а после се показа отново от гръдния ми кош.

— Благоразумно сте подбрали приятелите си, Сонми — каза ми Апис. — Заедно можем да постигнем промени, големи промени, исторически промени, които ще трансформират нашето общество.