Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Той обеща, че скоро ще се срещнем отново.

Сферата отново се сви в мангала и гостната възвърна предишния си вид. Шаранът стана ивица светлина, точка, после изчезна.

Как мислеше Хе-Чжу да минете през изход на агломерацията без Души в показалците?

Само след минути доведоха имплантатора на Души. Дребният мъж с незапомняща се външност огледа разкъсания пръст на Хе-Чжу с професионално презрение, извади с пинсети от пакетче с тел миниатюрна прашинка, постави я в незарасналата тъкан и напръска показалеца с течно кожно покритие. Запитах се как една толкова незначителна наглед точица дава на носителя си права на потребител, а обрича онези, които я нямат, на жалко слугинско съществуване, че и по-лошо.

— Новото ви име е Ок-Кюн Пьо — съобщи имплантаторът на Хе-Чжу и добави, че може да свали биографията му на което и да е сони.

После се обърна към мен и докато говореше, извади лазерни пинцети. Лазерът, обясни той, може да реже стомана, но не оставя дори драскотина върху жива тъкан, така че ще усетя само леко гъделичкане. Чух изщракване.

— А сега подкожният баркод.

Имплантаторът на Души напръска гърлото ми с анестетик и ме предупреди, че сега ще заболи, но овлажняващото поле около острието на инструмента ще попречи на баркода да избухне при контакт с въздуха и да откъсне главата от тялото ми.

— Изобретателно — промърмори Хе-Чжу и ме хвана за ръка.

— Разбира се, че е изобретателно — сопна му се имплантаторът. — Сам съм го проектирал.

Той съжали, че не може да го патентова, и каза на спътника ми да приготви салфетка, за да попие кръвта. Жестока болка проряза гърлото ми. Хе-Чжу попи кръвта, а имплантаторът извади с пинцети баркода на Сонми-451, показа ми го и обясни, че сам ще се отърве от него, като ще внимава. Напръска раната със заздравител, сложи ми превръзка с телесен цвят и каза да я сменям преди сън.

— А сега — продължи той — ще извърша престъпление, толкова новаторско, че още дори няма име. Одушевяване на фабрикатка. Но вместо фанфари, нобел за изключително научно постижение и университетска синекурна длъжност ще заслужа единствено запазено място в Дома на светлината.

И още, отбеляза Хе-Чжу, абзац в историята на борбата срещу корпокрацията.

Имплантаторът отговори:

— Благодаря, братко. Цял абзац.

Операцията мина бързо. Мъжът сложи дясната ми длан върху кърпа, напръска я с анестетик, разряза възглавничката на показалеца ми, намаза с коагулант, за да спре кръвта, постави с пинцети Душата ми в разреза и напръска с кожно покритие, за да скрие всички следи на внезапното ми възнасяне до класата на чистокръвните. Този път в сарказма му се долови нотка на искреност:

— Дано Душата ти донесе много щастие в обетованата земя, сестро Юн-А Ю.

Благодарих му. Съвсем бях забравила за Ма Арак На, която наблюдаваше през люка на тавана.

— Най-добре ще е сестра Ю да се обзаведе с ново лице за новата си Душа — отбеляза тя, — иначе по пътя от тук до обетованата земя ще възникнат неудобни въпроси.

Предполагам, следващата ви спирка беше кабинет на лицеформист.

Да. Портиерът ни придружи чак до улица „Тегеро“, северната граница на Хуамдонгил. Стигнахме с метро до някога моден пасаж в Шинчон и се качихме с ескалатори между полилеи, които звънтяха с музиката на псалмите за Иманентния Председател, до подобен на лабиринт отдел на нивото на купола, посещаван само от потребители, които знаеха къде отиват. Хе-Чжу ме поведе из чупки и завои покрай редове дискретни входове и загадъчни табелки с имена до невзрачна врата. В една ниша цъфтеше тигрова лилия.

— Не говори с госпожата — предупреди ме той и натисна звънеца. — Бодлите й имат нужда от заглаждане.

Тигровата лилия се покри с ярки ивици и ни попита какво желаем.

Хе-Чжу отговори, че имаме уговорен час при мадам Овидий.

Цветето се извъртя да ни огледа и каза да изчакаме.

Вратата се отвори.

— Аз съм мадам Овидий — заяви бяла като кост жена — и вие нямате уговорен час.

Свежехапчетата много отдавна бяха замразили суровата й красота около двайсет и петте, но гласът й стържеше като пила.

— Нашите биокозметици приемат само по лична препоръка. Опитайте при „лицемайсторите“ на някой от долните етажи.

Вратата се хлопна под носовете ни.

Хе-Чжу се прокашля и заговори право в тигровата лилия.

— Бъдете така любезна да осведомите почитаемата мадам Овидий, че лейди Хим-Йон й изпраща най-сърдечни поздрави.

Последва пауза. Тигровата лилия се изчерви и попита отдалеч ли идваме.