Арчибалд Кронин - Ключовете на царството

— Не се гордей… драги приятелю… с Ана. — Леко задъхване. — Не беше толкова от твоето учение… — Второ задъхване. — Аз я подкупих. — Слаба, бегла следа от смях. — С петдесетдоларовата банкнота, която винаги носех в обувката си. — Къса, триумфална пауза. — Но, Бог да те благослови, въпреки това.

Той изглеждаше по-щастлив сега, след като беше отбелязал крайната победа. Затвори очи. Когато след малко слънцето се издигна и разля поток от светлина, видяха, че беше издъхнал.

Отец Чисхолм се върна при кормилото и видя как госпожа Фиск скръсти ръцете на покойния си мъж. Той се загледа в собствените си ръце като зашеметен. И двете му ръце бяха покрити с някакви особени, подути червени петна. Когато ги пипна, те се размърдаха като сачми под кожата. Той си помисли: „Някое насекомо ме е хапало, докато съм спал“.

По-късно, през утринните водни изпарения, той съгледа по реката в далечината плоските лодки на рибарите с корморани. Тогава затвори пламналите си очи. Лодката се носеше… носеше сред златното сияние, към тях.

Един следобед, шест месеца по-късно, двамата нови свещеници на мисията, отец Стивън Мънси и отец Джером Крейг, разискваха разпалено по приготовленията над чаша кафе и цигари.

— Всичко трябва да бъде безупречно. Слава богу, че времето е хубаво.

— И няма да се развали. — Отец Джером кимна. — Цяло щастие е, че имаме музика.

Те бяха млади, здрави, жизнерадостни, с безгранична вяра в себе си и в Бога. Отец Мънси беше американец, с диплома по медицина от Балтимор, малко по-висок от колегата си, чудесно развит, висок метър и осемдесет, но раменете на отец Крейг му бяха спечелили място в боксьорския тим на Холиуел. Макар че Крейг беше англичанин, притежаваше известна приятна американска контактност, тъй като беше следвал в двегодишния американски курс за подготовка на мисионери в колежа „Сейнт Микаел“, Сан Франциско. И тъкмо там се запозна с отец Мънси. Двамата инстинктивно почувстваха, че взаимно се привличат и скоро започнаха да си казват интимно „Стийв“ и „Джери“ — освен когато ги избиваше на достолепие, та възприемаха по-официален тон. „Слушай, Джери, момчето ми, ще играеш ли баскетбол днес след обяд?… Чакай, дойде ми на ума, отче, в колко часа ще бъде твоята литургия утре?“ А като ги изпратиха заедно в Пайтан, приятелството им беше затвърдено окончателно.

— Аз помолих майка Грация-Мария да намине. — Отец Стийв си наля ново кафе. Той беше гладко избръснат и мъжествен, две години по-възрастен от Крейг и признат за по-старши от двамата. — Само да уточним окончателните подробности. Тя е толкова енергична и услужлива. Ще ни бъде от голяма полза.

— Да, тя е чудесна жена. Право да ти кажа, Джери, чудесно ще се справим с тази работа като останем сами.

— Шшт, недей толкова високо — предупреди го отец Стийв. — Старият не е толкова глух, колкото си мислиш.

— Голям чудак е. — Чертите на отец Джери се оживиха от приятна усмивка. — Знам, че ти го отърва от гроба, разбира се. Но на неговата възраст да се отърве със счупен крак и строшена челюст, а на това отгоре и от дребна шарка — е-е! — това се казва жилав човек!

— Но сега е страшно слаб — отвърна отец Мънси сериозно. — Съвсем се стопи. Дано дългото пътуване до Англия му подейства добре.

— Смешен старик е… извинявам се, отче, искам да кажа капризен. Помниш ли когато беше болен, а госпожа Фиск му изпрати голямото легло, преди да си замине. Какви мъки видяхме, докато го накараме да легне на него? Помниш ли, все разправяше: „Как мога да си почина, ако ми е удобно?“. — Джери се разсмя.

— Ами като захвърли бульона върху главата на майка Грация-Мария… — Отец Стийв сподави смеха си. — Не, не, отче, не бива да оставяме езика си да ни увлича. В края на краищата не е толкова лош човек, ако го погледнеш от друга страна. Който и да е на негово място, щеше да стане малко чалнат като стои тук повече от тридесет години. Слава богу, че ние сме двама. Влез!

Майка Грация-Мария влезе усмихната, червендалеста, с дружелюбни и весели очи. Беше много доволна от новите свещеници, които смяташе инстинктивно за чудесни момчета. Тя щеше да им бъде като майка. Добре беше за мисията да получи този приток млада кръв. По-приятно щеше да бъде за нея да наглежда свястно попско бельо и да кърпи свестни дебели фланели.

— Добър ден, Преподобна майко. Може ли да те изкушим с една чаша, която развеселява, а не опива? Добре. Две бучки захар? Ще трябва да следим през Велики пости тази ти слабост към захарта. Е, сега да поприказваме за утрешната прощална церемония за отец Чисхолм.