Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Най-сетне пасторът се отказа от борбата, успокои съвестта си и спаси достойнството си отчасти, като се приближи към Пол и продължително стисна ръката му.

След няколко минути вече си бяха отишли.

Пол едва можеше да повярва. Сякаш товар се смъкна от плещите му. Сам в стаята, той се отпусна в един стол с уморена въздишка на облекчение. Не беше обмислял предварително решението си да остане. Ала знаеше, че заради това решение, той никога нямаше да види Ела отново. Почувства се свободен.

Докато седеше неподвижен на стола, дочу тежки стъпки в коридора. След малко вратата се отвори и Матри бавно влезе в стаята.

Пол загледа баща си с изненада — обикновено едва след полунощ той с несигурни стъпки намираше пътя си към хотела. Сега Матри беше напълно трезвен, но изглеждаше някак уморен, със забавени движения и унила физиономия, необяснима след реабилитацията му. Смешният костюм, който при това и не му прилягаше добре, беше разпорен под мишниците и с лекета по реверите. Калното петно на коляното му, останало от предишно падане, беше само отчасти изчеткано. Придвижи се мудно до един стол, седна и стрелна Пол с поглед изпод разрошените си вежди. Изглежда изчакваше сина си да заговори пръв, но когато Пол не каза нищо, след малко попита:

— Изметоха ли се онези?

— Да.

— Отървахме се. — После с нотка на обичайната си нелюбезност добави: — Тебе пък какво те задържа да се мотаеш тук? Предполагам, ще поискаш част от парите, когато ги получа, нали?

— Точно така — съгласи се спокойно Пол.

Беше открил, че това е най-добрият начин да отбива язвителните забележки на баща си. И наистина този отговор усмири Матри. Ала от време на време той стрелваше сина си с особен поглед, като хапеше устната си, сякаш се надяваше, че Пол ще му каже още нещо.

— Изгуби гласа си ли? — подхвърли въпроса си Матри, почти отчаян.

— Не.

— Вечерял ли си?

— Тъкмо се канех да поръчам нещо.

— Поръчай тогава и за мен.

Пол отиде до вътрешния телефон и поръча вечеря за двама — table d’hote 60 60 Общо, стандартно меню за деня, което се поднася веднага, без да се чака за приготвянето му (фр.). — Б.пр. . Нарочно не каза нищо повече на баща си, а взе в ръка една книга, докато подреждаха масата.

Донесоха вечерята: супа, овнешко печено с грах и картофи, ябълков пай — всичко горещо под двойния похлупак. Двамата мълчаливо седнаха да се хранят. Матри ядеше с апетит по-слаб от обичайния и след малко като че ли и той го напусна. Без да довърши десерта си, стана от масата и се премести в креслото до камината. Напълни бавно и запали лулата, с която се беше сдобил напоследък. Слабите пружини на креслото бяха хлътнали под тежкото му тяло. Имаше вид на изнемощял старец.

— Не се ли чудиш, че се прибрах по-рано тази вечер? — попита най-сетне баща му. — Сега, след като представлението свърши, полагаше ми се да се позабавлявам малко.

— Не можеш да ме изненадаш с нищо — рече Пол.

Без да изоставя този безразличен тон, който знаеше, че ще предизвика Матри да продължи, Пол стана от масата и седна на стола от другата страна на камината.

— Омръзна ми тази тайфа, дето се бях помъкнал — заговори Матри с внезапна горчивина. — Все ме правеха на балама. Тупаха ме по рамото какъв велик съм бил, после си поръчваха пиене и ме оставяха да плащам всичко. Мръсна шайка използвачи. А най-лоши са жените. Хич не ги е грижа! Пукната пара не дават за мен. Измъкват ми и последния шилинг, че и ми се присмиват. Знаеш защо… Сега вече не ме бива за нищо… не могат да ме ползват за секс.

Настана тягостно мълчание, после, без да поглежда сина си, Матри продължи с безжизнен глас:

— Можеш да се досетиш какво е в пандиза… стотици мъже в разцвета на силите си… разделени, като отсечени от жените. Не е приятно да се мисли за това, а? Сексът е мръсна работа, щом се отнася за затворници. Разни комитети там… посещават затвора… лицемерно набожни копелета… дори и не помислят за това. Но, за бога, ако бяха вътре, щяха да мислят за секс и още как… Ден и нощ, седмица след седмица, месец след месец желанието те човърка, докато накрая мислиш, че ще полудееш. Лежиш нощем в килията и си фантазираш… представяш си… жена, която те чака отвън… хубава, млада, желае те… очаква те… накрая си готов да разбиеш стената с голи юмруци и да излезеш отвън… при нея. А сега, ето ме, наистина съм навън… каква демонична шега, а!… И откривам, че всичко е мъртво и погребано завинаги.

Изведнъж Пол с болка видя, че изпод каменната маска, по лицето на баща му се изписа човешка горест и мъка.