Ким Едуардс - Дъщерята на пазителя на спомени

Пол се сепна при тези думи, но всички снимки, които бе виждал, бяха черно-бели.

— Този шал ще е за теб — рече Фиби и седна на стана. — Ще го направя за теб.

— О! — възкликна майка му и за миг затвори очи. — Фиби, чудесен е.

Каролайн донесе студен чай и четиримата неловко седнаха в хола и поведоха тягостен разговор за времето и за възраждането на Питсбърг след срива на стоманодобивната индустрия. Фиби седна пред стана и без да пророни и дума, движеше совалката напред-назад и само от време на време, когато споменеха името й, вдигаше поглед. Пол не я изпускаше от очи, макар и с периферното си зрение. Ръцете й бяха мънички и пухкави. Работеше съсредоточена в совалката, прехапала долната си устна. Най-сетне майка му изпи чая си и каза:

— Ами, ето ни. Само че представа нямам какво следва насетне.

— Фиби — рече Каролайн. — Ела при нас.

Без да отговори, Фиби се приближи и седна на канапето до Каролайн.

Майка му заговори ужасно припряно, сключила ръце, много нервна.

— Не знам как е най-добре да постъпим. Май това място тук го няма на никоя карта. Искам да предложа дома си на Фиби. Може да дойде да живее с нас, стига да иска. Толкова мислих през последните дни. Ще ми трябва цял живот да наваксам. — Тук тя замълча, после се обърна към Фиби, която бе вперила ококорени, бдителни очи в нея. — Фиби, ти си моя дъщеря, разбираш ли какво ти казвам? Това е Пол, брат ти.

Фиби хвана Каролайн за ръката.

— Това е мама — каза тя.

— Да — Нора погледна Каролайн и опита още веднъж. — Това е майка ти. Но и аз съм твоя майка. Ти израсна в утробата ми, Фиби — потупа тя корема си. — Израсна точно тук. Но после се роди и майка ти, Каролайн, те отгледа.

— Аз ще се женя за Робърт — отвърна Фиби. — Не искам да живея у вас.

Пол бе наблюдавал терзанията на майка си цяла събота и неделя и при думите на Фиби изпита физическа болка, сякаш го изрита. Видя, че и на майка му подействаха така.

— Всичко е наред, Фиби — каза Каролайн. — Никой не мисли насила да те изпраща където и да било.

— Аз нямах предвид… исках само да предложа… — майка му млъкна и отново си пое дълбоко дъх. Очите й бяха тъмнозелени, тревожни. Опита още веднъж. — Фиби, двамата с Пол бихме искали да се сближим с теб. Това е. Моля те, не се плаши от нас, нали? Искам да кажа… имам предвид… домът ми е отворен за теб. Когато решиш. Където и да ида, винаги ще си добре дошла. И се надявам да го сториш. Надявам се някой ден да ми дойдеш на гости, това е. Така добре ли е?

— Сигурно — отстъпи Фиби.

— Фиби — обади се Каролайн. — Защо не покажеш на Пол къщата. Искам да си поговорим с мисис Хенри. И не се тревожи, скъпа — додаде тя и нежно сложи ръка на рамото на Фиби. — Никой никъде няма да ходи. Всичко е наред.

Фиби кимна и стана.

— Искаш ли да видиш стаята ми? — Обърна се тя към Пол. — Имам нов грамофон.

Пол погледна към майка си и тя кимна и ги загледа как прекосяват стаята един до друг. Пол последва Фиби по стълбите.

— Кой е Робърт? — попита той.

— Моят приятел. Ние ще се женим. Ти женен ли си?

Споменът за Мишел го прониза и Пол поклати глава.

— Не.

— Имаш ли си приятелка?

— Не. Имах, но тя ме напусна.

Фиби застана на най-горното стъпало и се обърна. Гледаха се в очите, толкова близо един до друг, че Пол се чувстваше неловко, бяха нарушили личното му пространство. Отвърна очи, после отново я погледна, а тя все така бе приковала поглед в него.

— Не е възпитано да се вторачваш в хората — рече той.

— Ама… изглеждаш тъжен.

— Аз съм тъжен — каза той. — Всъщност съм много, много тъжен.

Тя кимна и за миг сякаш я обзе неговата тъга — изражението й помръкна, но след малко пак се проясни.

— Хайде — каза тя и го поведе по коридора. — Имам и нови плочи.

Седнаха на пода. Стените на стаята бяха розови с пердета на бели и розови карета по прозорците. Пол се сети за Робърт и се запита дали Фиби наистина ще се омъжва. После се почувства отвратително, задето изобщо си задава подобен въпрос — че защо да не се омъжи или да направи каквото и да било? Сети се за втората спалня в къщата на родителите си, където като малък от време на време отсядаше баба му. Тя бе приготвена за Фиби и Фиби можеше да я изпълни със своята музика и вещи. Фиби сложи албума и увеличи звука на грамофона, от който гръмна „Обичай, обичай ме силно“, а тя с полузатворени очи заприпява. Имаше хубав глас, даде си сметка Пол и като понамали звука, прегледа набързо останалите плочи. Имаше много популярни изпълнители, както и симфонична музика.