Делиян Маринов - Пътуване през спомени

„Пътуване през спомени“ като същинско пътуване срещна много несгодби по пътя си на издаване. Сякаш съдбата на героите преследваше неимоверно тази на книгата. Наложи се творбата да бъде разделена на две части, за да бъде издадена навреме и да е във вашите ръце точно в този момент. „Пътуване през спомени“ е факт. Последното измерение е факт! Но как започна всичко? Едно декемврийско утро един стар познайник ми беше на гости. Разпускайки след партито предната вечер по случай пристигането му, пиехме чай и говорехме за различни фентъзи книги. И сякаш от нищото дойде идеята да имаме собствена книга. И като за начало трябваше да имаме герой. Ето как се роди Скар. Преди още да замислим сюжета, историята на ветерана беше създадена. Именно тя даде ход на цялото развитие на книгата. Минаха месеци, в които обмислях идеята и добавях нишки към евентуалната история, тъй като тогавашният ми съидейник ми преотстъпи пълното право да напиша и развия романа както сметна за добре. И ето че „Пътуване през спомени“, което дори не носеше все още това име, беше напълно моя грижа. И четири месеца, след като основите бяха положени — и през които още и още идеи пълниха главата ми, — написах Прологът. А след него започнаха да се нижат и главите, бавно и постепенно. Пет месеца по-късно имах готовата история, написана и сглобена. Но нещо ми липсваше. Свят… Най-важното, което се случи обаче, беше, че бях на точното място, при точния човек, който да ми зададе нужното количество въпроси — „защо?“; „ама как така?“; „Поради каква причина?“; „Нима?“… и т.н. Въпроси, които ме накараха да измисля и напиша Историята на света за по-малко от час. Въпроси, които родиха в главата ми идеи за стабилно количество романи, които да заемат своята част в Последното измерение рано или късно. И така „Пътуване през спомени“ беше напълно готово за издаване. Оттам нататък не можех да направя нищо повече, освен да намеря добър издател, който да повярва в мен и да се заеме с всичко останало. Ето защо — сега, когато първата част на книгата е вече факт — искам да изкажа искрените си благодарности. На майка ми, която ми даде един страхотен старт в живота. На Красьо — за това, че създадохме Скар. На Живко Китов — за това, че всеки пътник в Силвъренада има добра карта, по която да се упъти. И на Лили за това, че създадохме света и цялата магия в него.

… В него устройството бе запланувано така, че само Животът и всичките му блаженства да властват над съществуващите раси и народи.

Ето защо, в това последно измерение съществуваха единствено богове, символизиращи естествения и непорочен кръговрат на самия Живот. Това бяха петимата Зити — на Прераждането, на Кръвта, на Изцелението, на Природата и на Магията.

Не съществуваха Божества на злото, войната и бунта. Защото в това Последно Измерение трябваше да царува единствено Животът, за да бъде запазен вовеки.

В началото Великите Зити създадоха земята, която нарекоха Сявасугда. Тя беше реплика на тяхната материя. Създателите вградиха частица от себе си във всичко материално и нематериално, духовно и отвъд духовно.

За да могат, обаче, да управляват по-добре делата и равновесието в Последното Измерение, Зитите създадоха Аморфидите и Аморфериите. Първите, за да свързват подизмерението на мъртвите с това на живите. Вторите, за да свързват подизмерението на Божественото със самата земя.

Аморфидите помещаваха свое лично подизмерение, където спяха, докато някой жив не умреше и душата му нямаше нужда от това да бъде съпроводена към подизмерението на Мъртвите, където да е в покой, очаквайки Великия Зит на прераждането да я върне в Сявасугда в друга форма на екзистенция. Когато биваха призовани, Аморфидите приемаха формата на някое случайно избрано животно — най-често гарвани, лешояди и котки, — което суеверните смъртни свързваха с различните си вярвания. Аморфидите, обаче, можеха да бъдат призовавани и от добри магове или ясновидци. В повечето случаи пратениците на Зитите сами избираха дали да последват това призоваване, като откликваха най-вече на по-могъщите заклинатели.