Астрид Линдгрен: Роня, дъщерята на разбойника

В нощта, когато се роди Роня, над планината вилнееше гръмотевична буря. Беше такава злокобна нощ, че всички горски твари и духове, които обитаваха Матисовата гора, се изпокриха уплашени в дупките и скривалищата си. Единствено жестоките диви витри 1 1 Витра — в северната народна митология горско вълшебно същество. — Б.пр. , които предпочитаха бурята пред всяко друго време, се чувствуваха прекрасно и с вой и писък прелитаха над разбойническия замък, кацнал върху Матисовата скала. Крясъците им безпокояха Ловис, която чакаше да роди, и тя помоли Матис:

— Прогони злите витри, да стане малко по-тихо, инак няма да чувам какво пея!

Там е работата, че Ловис пееше, докато раждаше. Така е по-леко, твърдеше тя, а и малкото сигурно ще бъде по-весело, ако се появи на бял свят, посрещнато с песен.

Матис грабна арбалета и пусна две стрели през бойницата.

— Махайте се, диви витри! — изкрещя той. — Тази нощ се ражда моето дете, ясно ли ви е, вещици проклети!

— Хо-хо, тази нощ ще се роди неговото дете — нададоха вой витрите, — дете на гръмотевичната буря, дребно и грозно ще да е, хо-хо!

Тогава Матис стреля още веднъж право срещу ятото. Но те само се изсмяха подигравателно и отлетяха с гневни писъци над горските върхари.

В това време, докато Ловис лежеше и раждаше с песен на уста, а Матис се разправяше с дивите витри, колкото му държаха силите, разбойниците му бяха насядали около огъня в голямата каменна зала и ядяха, пиеха и вдигаха не по-малко врява от витрите. Все за нещо трябваше да се заловят, докато чакаха, а и дванайсетимата горяха от нетърпение да видят какво ще стане там, горе, в стаята на кулата. Защото през целия им разбойнически живот в Матисовия замък никога не се бе раждало дете.

Най-нетърпелив от всички беше Пер Черепа.

— Няма ли най-сетне да се появи тази разбойническа рожба? — въздъхна той. — Остарях, изнемощях и скоро ще настъпи краят на разбойническия ми живот. Добре ще е, преди да отида в гроба, очите ми да видят нов разбойнически главатар.

Едва изрече тези думи, вратата се отвори и вътре се втурна Матис, направо обезумял от радост. С високи весели подскоци обиколи цялата зала и крещеше като луд:

— Имам си рожба! Чуйте какво ви казвам, роди ми се дете!

— Мъжко или женско? — попита Пер Черепа от своя ъгъл.

— Разбойническа дъщеря, какво щастие! — крещеше Матис. — Разбойническа дъщеря, ето я, иде!

И през високия праг пристъпи Ловис, прегърнала детето си. В стаята стана тъй тихо, че не се чуваше ни звук.

— Май ви позадави бирата? — каза Матис. Той пое момиченцето от Ловис и го понесе в кръг сред разбойниците.

— Гледайте! Ако искате да видите най-красивото дете, което някога се е раждало в разбойнически замък!

Дъщеричката лежеше в ръцете му и го гледаше с будни очета.

— Това дете вече разбира и знае от всичко по малко, личи си! — възкликна Матис.

— Как ще му викаме? — попита Пер Черепа.

— Роня — отвърна Ловис. — Отдавна вече съм го решила.

— Ами ако се беше родило момче, тогава? — настоя Пер Черепа.

Ловис го изгледа строго и спокойно отвърна:

— Решила ли съм детето ми да се нарича Роня, то значи ще бъде Роня! — После се обърна към Матис:

— Да я взема ли вече?

Но Матис не искаше да се раздели с дъщеря си. Стоеше и удивен гледаше ясните й очи, мъничките й устица, кичурите черна коса, безпомощните й ръчички и потръпваше от любов.

— Дете мое, в тези малки ръчички вече държиш разбойническото ми сърце — промълви той. — Сам не проумявам как, но е така.

— Мога ли да я подържа малко? — помоли Пер Черепа и Матис положи Роня на ръцете му, сякаш беше златно яйце.

2 2 Вместо илюстрациите на Киро Мавров от българското книжно издание са ползвани оригиналните на Илон Викланд.

— Ето ти новия разбойнически главатар, за когото дърдориш от толкова време. Само гледай да не я изтървеш, че тогава ще настъпи последният ти час.

Но Пер Черепа само се усмихна срещу Роня с беззъбата си уста.

— Лека е като перце! — удиви се той и я подхвърли нагоре-надолу няколко пъти.

Ала Матис се разгневи и грабна детето.

— Какво си представяше, глупако? Грамаден и тлъст разбойнически главатар с шкембе и козя брадичка, а?

Тогава всички разбойници разбраха, че не трябва току-тъй да одумват това дете, ако искат Матис да запази доброто си настроение. А наистина не биваше да го дразнят. Затова те веднага се впуснаха да възхваляват и превъзнасят новороденото и пресушиха много халби бира в нейна чест и за радост на Матис. Той се настани сред тях на почетното място и час по час обсипваше с похвали прекрасната си дъщеричка.