Астрид Линдгрен - Роня, дъщерята на разбойника

И тъкмо това правеше тя сега. Най-доброто, с което можеше да се залови, докато витрите беснееха далеч в гората.

Много пъти беше се качвала на покрива, но никога не пристъпваше близо до опасната пропаст, която зейваше тъй внезапно, без каквато и да е преграда откъм крепостната стена. Сега Роня пропълзя напред по корем и надзърна надолу към бездната, ух, беше по-ужасно, отколкото си представяше!

Взе едно от пръснатите по ръба камъчета, пусна го и когато шумът от падането отекна глухо и отдалече там долу, тя потрепера, да, това беше пропаст, от която наистина трябваше да се пазиш! Но пукнатината, която разделяше двете половини на замъка, не беше чак толкова широка. С един истински скок можеше да се прехвърли! Макар че надали имаше някой толкова луд. Не, но все пак може би това ще се окаже добра възможност да се пазиш и упражняваш по изпитания начин? Надникна отново в пропастта. О, каква бездна! После погледна нагоре, за да види къде е най-подходящото място за скок. И тогава видя нещо, което така я смая, че едва не я събори в Дяволското гърло.

Малко по-нататък, от другата страна на пропастта, седеше някой на височина горе-долу колкото нея самата и си клатеше краката на ръба на Дяволското гърло. Роня знаеше, че не е единственото дете на света. Само в Матисовия замък и в Матисовата гора нямаше други деца. Но Ловис беше и разказала, че по други места има много деца от два различни вида, такива, каквито ще бъдат Матисовци, когато пораснат, и такива, които ще бъдат Ловиси. Самата Роня щеше да стане една Ловис. Но тя почувствува, че оня там, дето седеше и си клатушкаше краката над Дяволското гърло, щеше да стане един Матис.

Той все още не я виждаше. Роня го наблюдаваше как седи и тихичко се засмя за туй, че го има.

Ето че и той я съгледа и също се засмя.

— Знам те коя си — провикна се той. — Ти си оная разбойническа дъщеря, която тича из гората. Видях те веднъж.

— Ами ти пък кой си? — попита Роня. — И откъде, да му се не види, се взе тук?

— Аз съм Бирк Буркасон и тук живея. Нанесохме се тази нощ.

Роня го загледа втренчено.

— Кои вие?

— Бурка, Ундис, аз и дванадесетте ни разбойници.

Изминаха няколко мига, преди тя да проумее какво нечувано нещо изрече момчето, но накрая продума:

— Да не би да искаш да кажеш, че северният замък е пълен с негодници?

Той се засмя.

— Не, тук живеят само достойните разбойници на Бурка. Но оттатък, където живееш ти, от негодници не можеш се размина, открай време се знае.

Тъй значи, открай време се знаело! Какво нечувано безсрамие! Роня кипна. Ала още по-лоши неща имаше да чуе.

— Впрочем — продължи Бирк — тук вече не е никакъв северен замък. От тази нощ нататък той се нарича крепост на Бурка, опитай се да го запомниш!

Роня се задъха, вбесена от гняв. Крепост на Бурка! Наистина вече беше прекалено. Какви мошеници бяха разбойниците на Бурка! И оня там негодник, дето седеше и се хилеше, беше един от тях!

— Ужас и смърт! — промълви тя. — Почакай само Матис да чуе всичко това, тогава всички вие ще се пръждосате по дяволите само като ви духнем под опашките!

— Да, надявай се — отвърна Бирк.

Роня си помисли за Матис и изтръпна. Беше го виждала обезумял от гняв и знаеше какъв става. Ала сега Матисовият замък щеше да се разцепи още веднъж, тя разбра и простена при тази мисъл.

— Какво ти става? — попита Бирк. — Зле ли ти е?

Роня не отговори. Вече се наслуша достатъчно, стига толкова измишльотини и дързости! Крайно време беше да се направи нещо. Матисовите разбойници скоро щяха да си дойдат и тогаз, ужас и смърт, всички тия жалки негодници — разбойниците на Бурка, щяха да си идат от Матисовия замък по-бързо, отколкото бяха дошли!

Тя стана да си върви. Но тогава видя какво се кани да направи Бирк. Нямаше съмнение, подлецът му с подлец се готвеше да прескочи Дяволското гърло! Застанал от другата страна, точно срещу нея, той вече се засилваше. Тогава тя изкрещя:

— Дойдеш ли тук, такъв ще ти фрасна по мутрата, че ще ти сплескам носа!

— Ха-ха! — засмя се Бирк и с един скок прехвърли пропастта. — Хайде и ти, ако можеш! — изкикоти се той.

Не биваше да й го казва, нямаше да го изтърпи. Предостатъчно беше, дето той и неговите негодници са се укрепили в Матисовия замък, но да позволи разбойник на Бурка да идва тук и да скача тъй, че един Матисов разбойник да не може като него — тая нямаше да я бъде!

И тя скочи. Сама не разбра как стана, но внезапно прелетя над Дяволското гърло и се приземи от другата страна.