Астрид Линдгрен - Роня, дъщерята на разбойника

— Дано се изтърколиш отново, негоднико!

Всичко тръгна много по-зле, отколкото бе очаквала. Матис изпадна в такъв бяс, че дори разбойниците му се уплашиха.

Но най-напред никой не искаше да й повярва, а Матис за пръв път й се разсърди.

— От време на време можеш да ни забавляваш с някоя и друга измишльотина. Но ще престанеш да съчиняваш подобни смахнати истории. Разбойниците на Бурка в Матисовия замък — няма що, бива те да измисляш! Кръвта ми почва да кипи, макар да знам, че е лъжа.

— Не е лъжа — повтори Роня. За кой ли път тя се опита да му разкаже, каквото бе чула от Бирк.

— Лъжеш! — извика Матис. — Първо на първо, Бурка няма син. Той изобщо не може да има деца, това винаги се е знаело.

Всички разбойници седяха смълчани, без да смеят да се обадят. Но най-подир Фюсок отвори уста:

— Ами той май има все пак едно хлапе, което Ундис родила през оная ужасна нощ, когато бурята вилня той страшно. Когато се роди Роня, нали помниш?

Матис впи поглед в него.

— И никой да не ми го каже! И какви други дяволщини са станали, за които аз не съм разбрал?

Той се огледа побеснял, грабна с рев две халби бира, във всеки пестник по една, запрати ги в стената и бирата се разплиска.

— И сега Бурковото змийче се разхожда по покрива на Матисовия замък? И ти, Роня, си разговаряла с него?

— Той разговаря с мен — отвърна Роня.

Матис грабна с рев печеното овнешко от наредената върху дългата маса трапеза и го запрати в стената тъй силно, че навсякъде се разхвърчаха мазни пръски.

— И това змийче твърди според теб, че онуй невярно псе — баща му, се е наместил в северния замък с цялата си разбойническа шайка?

Не ще и дума, Роня се опасяваше, че не е по силите на Матис да чуе толкова много наведнъж, без да обезумее от гняв. Но за да бъдат пропъдени ония негодници, беше нужен гняв, и затова тя рече:

— Да, и го наричат крепост на Бурка, опитай се да го запомниш!

Матис хвана с рев висящото над огнището котле с чорба, запрати го в стената с все сила и чорбата се разля наоколо. Досега Ловис беше седяла мълчаливо — само слушаше и гледаше. Сега тя се разгневи и това не остана скрито. Приближи се до Матис с една купа пресни яйца, току-що събрани от полозите в кокошарника.

— Ето ти — каза му тя. — Но после сам ще разчистваш, да си го знаеш!

Матис грабна яйцата и едно по едно с неистови крясъци запрати всички към стената и я омаца цялата. А накрая взе, че се разплака.

— Сигурен като лисица в дупката си и орел на върха на планината, тъй бях рекъл. А то…

Той се простря на пода с цялата си дължина и там лежа и плака, крещя и проклина, докато на Ловис и омръзна да го слуша.

— Не, на това най-сетне трябва да се сложи край! — рече тя. — Ако са ти полазили въшки кожуха, няма да ти стане по-добре да лежиш тук и да хленчиш. По-добре се вдигни и направи нещо.

Вече огладнели, разбойниците седяха около масата. Ловис вдигна от пода овнешкото и го поизтри.

— Само е поомекнало малко — успокои ги тя и започна да реже дебели късове за всичките си разбойници.

Матис, настръхнал, се изправи на крака и се настани и той на масата. Но нищичко не хапна. Седеше, обхванал с ръце черната си чорлава глава, и тихичко ръмжеше. От време на време така въздишаше, че се чуваше в цялата каменна зала.

Тогава Роня се приближи до него. Обгърна шията му с ръка и допря бузката си до неговата.

— Не тъгувай! — утеши го тя. — Чисто и просто ще ги изхвърлим!

— Май няма да е лесно — тежко въздъхна Матис.

Цялата вечер те седяха край огнището и се опитваха да измислят как да действат. Как да прогонят въшките от кожуха, как да пропъдят разбойниците на Бурка от Матисовия замък, след като тъй добре се бяха загнездили в него — ето какво искаше да разбере Матис. Но преди всичко искаше да узнае как тия дърти лисици, тия крадливи псета се бяха вмъкнали в северния замък, без нито един Матисов разбойник да усети. Всички, които на кон или пешком пристигаха в Матисовия замък, трябваше да преминат Вълчата прегръдка, а там ден и нощ вардеха стражи. Въпреки това никой не бе зървал и сянката на някой Бурков разбойник.

Пер Черепа се изсмя подигравателно.

— Е, Матис, как си я представяш тая? Че ще се появят, разхождайки се през Вълчата прегръдка, и ще помолят най-любезно: „Посместете се, скъпи приятели, щото имаме намерение да се нанесем в северния замък още тая нощ!“

— Откъде са минали тогаз, щом знаеш всичко тъй добре?

— Не и през Вълчата прегръдка, във всеки случай, нито през голямата порта на замъка — заяви Пер Черепа. — Откъм северната страна, разбира се, където не държим никаква стража.