Оливер Пьоч - Дъщерята на палача

Якоб Куизъл – палач на град Шонгау

Симон Фронвизер – син на градския лекар

Магдалена Куизъл – дъщеря на палача

Ана-Мария Куизъл – съпруга на палача

Георг и Барбара Куизъл (близнаци) – по-малки деца на палача

Бонифаций Фронвизер – градски лекар

Марта Щехлин – акушерка

Иозеф Гример – колар

Георг Риг – колар

Конрад Вебер – енорийски свещеник

Катарина Даубенбергер – акушерка от Пайтинг

Ресъл – слугиня в странноприемница "Златната звезда"

Мартин Хюбер – колар, предводител на групата от Аугсбург

Франц Щрасер – кръчмар от Алтенщат

Клеменс Крац – бакалин

Агате Крац – съпруга на бакалина

Мария Шрефогъл – съпруга на градски съветник

Граф Волф Дитрих фон Сандицел – наместник на курфюрста

Градска управа

Йохан Лехнер – съдебен секретар

Карл Земер – първи бургмистър и собственик на странноприемница "Златната звезда"

Матиас Аугустин – член на Вътрешния съвет

Матиас Холцхофер – бургмистър

Йохан Пюхнер – бургмистър

Вилхелм Харденберг – надзорник на приюта "Свети Дух"

Якоб Шрефогъл – грънчар, свидетел на процеса

Михаел Берхтхолт – пекар, свидетел на процеса

Георг Аугустин – колар, свидетел на процеса

Деца

Софи Данглер – сираче под настойничеството на тъкача Андреас Данглер

Антон Крац – сираче под настойничеството на бакалина Клеменс Крац

Клара Шрефогъл – сираче под настойничеството на градския съветник Якоб Шрефогъл

Йоханес Щрасер – сираче под настойничеството на кръчмаря от Алтенщат Франц Щрасер

Петер Гример – син на Йозеф Гример, полусирак

Наемници

Кристиан Брауншвайгер, Андре Пиркхофер, Ханс Хоенлайтнер, Кристоф Холцапфел

Шонгау,

12 октомври 1624 г.

Дванадесети октомври беше хубав ден за екзекуция. Цяла седмица валя, но този петък след храмовия празник бог се бе смилил. Макар че есента бе влязла в правата си, над Пфафенвинкел [1] Област в Бавария на югозапад от Щарнбергерзе, в която се намират градовете Шонгау и Пайтинг. – Б. пр. грееше топло слънце и откъм града долитаха глъчка и смях. Гърмяха барабани, звъняха звънци, някъде свиреше цигулка. Миризмата на мекици и пържено месо достигаше чак до прословутия със зловонието си Кожарски квартал. Да, по всичко личеше, че това ще е една забележителна екзекуция.

Якоб Куизъл стоеше в обляната в светлина стая и се опитваше да събуди баща си. Разсилният вече бе идвал два пъти. Този път нямаше да може да го отпрати. Главата на палача на Шонгау лежеше на масата, кичури коса плуваха в локва от бира и брантвайн [2] Високоалкохолна напитка, разновидност на шнапса; приготвя се от картофи, ечемик, захарно цвекло и др. – Б. пр. . Той хъркаше и от време на време потрепваше в съня си.

Якоб се наведе над ухото на баща си и усети смесената миризма на алкохол и пот – студена пот. Преди екзекуция баща му винаги миришеше така. Обикновено пиеше умерено, но след обявяването на присъдата започваше да се налива. Не ядеше нищо и почти не говореше. Нощем се събуждаше с крясъци, облян в пот. Последните три дни не можеше да се говори с него. Съпругата му Катарина знаеше това и затова редовно се изнасяше с децата у зълва си. В къщата оставаше само Якоб. Все пак той беше най-големият син и помощник на баща си.

– Трябва да тръгваме. Разсилният чака.

В началото Якоб шепнеше, след това заговори на висок глас, сега вече крещеше. Най-сетне спящият великан се размърда.

Йоханес Куизъл вдигна налетите си с кръв очи и се вторачи в сина си. Кожата му бе придобила цвета на старо тесто за хляб, в черната му сплъстена брада се виждаха остатъци от ечемичената супа от предната вечер. Той прокара през лицето дългите си пръсти със закривени като на птица нокти. После се изправи в целия си ръст, който почти достигаше шест фута [3] Мярка за дължина, която варира в границите 25-34 см. – Б. р. . Грамадното тяло се олюля и за миг изглеждаше, че ще се повали напред, но секунда по-късно Йоханес Куизъл намери опора. Той изправи рамене.