Оливер Пьоч - Дъщерята на палача

В двора играеха по-малките ѝ брат и сестра, шестгодишните близнаци Георг и Барбара. Тичаха сред бъзовите храсти, по които вече бяха избили първите пъпки, и викаха възторжено, когато дългите вейки ги докосваха като пръсти по лицето. Магдалена се усмихна. Тя си спомни как само преди няколко години тя самата тичаше през храстите. Виждаше като сега едрата фигура на баща си, който бягаше след нея. Беше вдигнал силните си ръце нагоре като лапи и ръмжеше заплашително като мечка. Баща ѝ беше прекрасен другар в игрите. Тя не можеше да разбере защо хората в града преминават от другата страна на улицата и шепнат молитви, когато го видят да върви срещу тях. Едва по-късно, когато бе на седем или осем години, научи, че силните ръце на баща ѝ служеха не само за игра. Това се случи на Хълма на обесените. Якоб Куизъл бе сложил конопеното въже на шията на един крадец и го бе дръпнал.

Въпреки всичко Магдалена се гордееше със семейството си. Нейният прадядо Йорг Абриел и дядо ѝ Йоханес Куизъл бяха палачи. Бащата на Магдалена Якоб Куизъл се беше учил от дядо ѝ, така както по-малкият ѝ брат Георг щеше да се учи от баща си. Майка ѝ беше разказвала някога, още докато беше дете, че баща ѝ невинаги е бил палач. Участвал в Голямата война [5] Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) – един от най-пагубните конфликти в европейската история, който започва като религиозен конфликт между католици и протестанти в Свещената римска империя и довежда до опустошаване на цели области в Германия, сриване на промишлеността и търговията и до западане на Свещената римска империя. През различните си етапи войната включва повечето държави в Европа. – Б. пр. , преди нещо да го затегли обратно към Шонгау. Когато малката Магдалена поиска да узнае какво е правил той във войната и защо сега предпочита да реже главите на хората вместо да странства с броня и блестяща сабя из далечни страни, майка ѝ замълча и сложи пръст на устните ѝ.

Билките бяха смлени. Магдалена изсипа зеления прах в глинен съд, който затвори грижливо. Отварата от тази уханна смес помагаше на жените. Тя бе средство за предотвратяване на нежелана бременност. Мащерката и плавунът растяха почти във всяка градина, но само нейният баща знаеше къде да намери редкия планински копър. Дори акушерките от съседните села идваха при него заради този прах. Той го наричаше девичи прах и припечелваше с него някоя и друга монета допълнително.

Магдалена избута назад една къдрица, която непрекъснато падаше на лицето ѝ. От баща си беше наследила немирната коса и гъстите вежди. Блестящите ѝ черни очи винаги изглеждаха леко присвити. Тя бе на двадесет години и бе най-голямото дете на палача. След нея майка ѝ беше родила две мъртви деца. Още три се бяха появили на бял свят толкова слабички, че не преживяха и година. Накрая се родиха близнаците. Двете хлапета бяха гордостта на баща си и Магдалена понякога почти ревнуваше. Георг щеше да изучи занаята на палачите като единствен син, а Барбара, макар и още съвсем малка, мечтаеше за всичко, за което човек може да мечтае на този свят. Магдалена, напротив, беше Момичето на палача, Кървавото момиче, с което никой не искаше да си има работа и зад чийто гръб шушукаха и се смееха. Тя въздъхна. Изглежда, животът ѝ вече беше предопределен. Тя щеше да се омъжи за някой палач от друг град, тъй като децата на палачите се женеха помежду си. Такива бяха правилата на гилдията. При все това в града имаше неколцина младежи, които ѝ допадаха. Особено един от тях...

– Когато приключиш с девичия прах, влез вътре и се погрижи за прането. То няма да се изпере само.

Гласът на майка ѝ изтръгна Магдалена от мечтите. Ана-Мария Куизъл погледна дъщеря си предупредително. Ръцете ѝ бяха целите в пръст от работата в градината. Тя изтри потта от челото си, преди да продължи.

– Пак мислиш за момчета, виждам го по лицето ти – каза тя. – Избий си всички тези момчета от ума. Достатъчно говорят из града.

Тя се усмихна на Магдалена, но дъщерята на палача знаеше, че майка ѝ говори сериозно. Тя беше практична, праволинейна жена. Не одобряваше мечтите на дъщеря си. Смяташе за безполезно това, че баща ѝ я беше научил да чете. Мъжете гледаха с подозрение жени, които си врат носа в книгите. А ако освен това е и дъщеря на палач и кокетничи с младежите, просто не е далеч от позорния стълб. Съпругата на палача често рисуваше мрачни картини, в които съпругът ѝ щеше да е принуден да окачи позорните звънчета на собствената си дъщеря и да я поведе из града.