Арчибалд Кронин - Песен за петаче

В краварника доенето още не беше приключило и в продължение на около двайсет минути, докато горещото мляко църкаше и се пенеше в кофата, аз стоях и чаках, забавлявайки се с лудориите на котарака, като го наблюдавах как лови и после излизва пръските мляко, изплискали се върху каменния плочник.

Прибирайки се с небрежна походка по пътя за вкъщи, аз бях напълно неподготвен да видя двуколката на доктор Дъти, спряна отвън пред къщата, и се стреснах още повече от нея, виждайки вече запалените й фенери, които дръзко разкъсваха мъглявия здрач с ярката си светлина и сякаш изтъкваха самоличността на селския доктор, гледайки изцъклено към мен с огромните си очи.

Този доктор Дъти беше страховита личност, и то не само за мен. Той бе свиреп възрастен мъж с червендалесто лице, минаващ седемдесетте, неизменно облечен в бричове от рипсено кадифе, лъскави кафяви гамаши и торбесто сако от велур, който, подобно на планински бивол, с тежки стъпки влизаше и излизаше от стаите на болните, заявявайки диагнозите си с глас, сравним единствено със сирената за мъгла на фара при Ърскин, като във всяка изречена от него дума бе вложена такава вътрешна енергия, че когато идваше на посещение при мен, почти винаги бях обливан с пръски от слюнки по бузите си. Според всички неписани канони на романтичната художествена проза този груб, недодялан външен вид трябваше да таи в себе си златно сърце. Но уви, това не беше така. Докторът беше груб и дори понякога брутален с пациентите си. Без въобще да го интересува общественото мнение, за него обикновено казваха, че бил костелив орех за чупене. Той имаше ферма в дълбоката провинция, където отглеждаше свине — във връзка с това често бе чуван да заявява, че предпочита тях пред своите пациенти. Ако имаше някаква друга слабост, освен ежедневно пресушаваната бутилка уиски, която му действаше като еликсир на живота — тъй като, изглежда, с всяка погълната от него капка мъжката му сила непрекъснато нарастваше — това бяха хубавите жени. Той опипваше краварките по всички ферми в които ходеше, докато те се кискаха и се преструваха, че протестират, оттласквайки се от стената в приповдигнатото му коляно. За разлика от горните случаи, той бе много по-въздържан към майка ми — беше достатъчно благоразумен да знае къде какво му е позволено да върши, макар винаги да съм чувствал, че изпитваше нещо към нея.

Разбира се, не посмях да вляза в дома си, докато той владееше положението. Бях се напатил достатъчно в неговите ръце. Приплъзвайки се в сянката на стената, аз се взрях внимателно в осветената всекидневна. Татко, съблечен до кръста, лежеше на канапето, а доктор Дъти, долепил ухо до къса дървена тръбичка, се беше надвесил над него. Никога досега не бях виждал своя дързък, горд родител в такова неудобно положение — така хрисим и безпомощен, почти обезличен. Гледката се оказа непоносима за мен и извръщайки глава, аз се изхлузих надолу и седнах на земята с гръб, облегнат на стената, притиснал каната с топло мляко между коленете си.

Измина доста дълъг период от време, преди външната врата да се отвори и доктор Дъти с майка ми да се появят на прага — два ясно очертани силуета на фона на светлината от фоайето. Приведох се още по-ниско и в същото време чух как забоботи гласът на доктора:

— Изпрати някой до кабинета ми за лекарството. Ще ти дам също и масло от черен дроб на треска и малц. Но разбери, жено — той хвана ръката на майка ми и за да наблегне на думите си, леко я раздруса укорително, но все пак ласкаво, сякаш се опитваше да я обърне към себе си, — главната ти задача е да го махнеш от това място. Не ти ли говорих още едно време в „Брегът на розата“ да стоите по-далеко от реката? Никой не може да се чувства добре, ако живее около влажна кал и затлачена тиня. Да не говорим пък за речните мъгли, които са направо чиста отрова за човек с гърди като неговите.

Нямах време да изтълкувам съвсем точно думите му, защото бях прекалено зает да зяпам как доктор Дъти освобождава нашия дом от присъствието си и се качва на двуколката си. Когато влязох в къщата, мама също не бе предразположена да ми дава обяснения. Настроението й не бе никак общително и освобождавайки ме от товара на каната с мляко, тя тихо се захвана с приготвянето на чая.

В продължение на два дни татко стоя вкъщи — неспокоен, изнервен и в много лошо разположение на духа, след което се върна отново на работа. И въпреки че в действителност забелязвах съвещанията и неминуемо разгарящите се спорове, започвани от родителите ми, прекъсвани и след това продължавани отново, ако случайно въобще се замислях за тях, предпочитах да ги свързвам с бизнеса с маята. Изглеждаше, че всичко се бе върнало към предишното щастливо и нормално състояние на нещата. Татко, енергичен както винаги, възвърнал доста бързо предишната си форма, заряза шишето с лекарството и остави на съхранение буркана с масло от черен дроб на треска и малц в кофата за боклук.