Арчибалд Кронин - Песен за петаче

— Тази пита никак не изглежда зле — изкоментира братовчедът.

— О, да, Тери. Просто е страхотна.

— И добре заоблена?

— Те винаги са заоблени, Тери.

За моя изненада Терънс се разсмя, а Поли, обезпокоена в своето четене, се изправи рязко и се обърна към нас. Срещайки погледа на братовчед ми, тя цялата поруменя и затвори книгата с тупване.

— Бихме могли да си вземем нещо оттук, да си подсладим душите след онези яйца — предложи Терънс. — Предполагам, че имате открита сметка за пазаруване.

— О, да, имаме. Често идвам да изпълнявам разни поръчки за мама и те ни ги отбелязват.

— Тогава защо не влезеш да вземеш сладкиша — предложи въодушевено той. — После ще се оправим за разходите.

Аз се съгласих ентусиазирано и влязох вътре. Поли изглеждаше неестествено притеснена. Дори забрави да ми даде обичайния карамелен бонбон.

— Кой е този младеж с теб? — попита тя, с все още червенеещи се бузи.

— Моят братовчед Терънс — отвърнах гордо.

— Тогава му предай от мен, че е много нагъл.

Естествено аз не можех и да си помисля, че ще предам такова послание на братовчед си, който, разглеждайки района, докато аз се върна, предложи да отидем до някое сенчесто местенце край мегдана.

Тук той се настани удобно, с гръб опрян върху едно кестеново дърво, и разопакова хартиената кутия, от която се разнесе ароматният мирис на хрупкава пухкава торта.

— Тя въобще не била толкова голяма, като я гледаш отблизо — отбеляза братовчедът, инспектирайки питата, която в моите очи изглеждаше много по-голяма, гледана отблизо. Беше най-малко девет инча 6 6 Около 23 сантиметра. — Б.пр. в диаметър, от нея се стичаше великолепен гъст сироп, а отгоре цялата бе поръсена с пудра захар.

— Хмм — измърка той, — дали нямаш случайно ножче?

— Не, Тери. Още не ми разрешават. Да не би да се порежа — извиних се аз.

— Жалко — отвърна замислено. — Не можем да я разделим с ръце, защото целият пълнеж ще се изсипе върху нас.

Настъпи кратка пауза, през която Терънс начумерено започна да мисли още по-задълбочено, докато моето нетърпеливо очакване сред този дълбок, съблазнителен аромат изпълни устата ми със слюнка.

— Има само едно разрешение на проблема, човече — декларира накрая той решително. — Ще хвърляме чоп за нея. Ти си спортсмен, нали?

— Щом ти си такъв, Тери, и аз съм също.

— Добро момче — похвали ме братовчедът и измъкна сериозно едно пени. — Ези — печеля аз, тура — губиш ти. Давам ти пълно предимство. Избирай.

— Тура, Тери — казах плахо.

Той откри монетата.

— И наистина е тура, колкото и да е жалко. Нали чу, като казах, че при тура ти губиш. Е, следващия път дано имаш по-добър късмет.

В известен смисъл, макар че примигах неразбиращо с очи, аз не бях чак толкова нещастен, че съм изгубил. Гледайки как Терънс яде бавно от питата с всички белези на нескрито удоволствие, аз се наслаждавах на усещането заедно с него, докато той не погълна и последното пухкаво парченце.

— Хубава ли беше, Тери?

— Биваше я — заяви критично той, — но бе прекалено питателна за твоята млада кръвчица.

Без да променя положението на излегнатото си тяло, той измъкна от джоба си цигарена табакера със сив метален цвят, взе от нея една позлатена в края цигара и докато аз го гледах благоговейно, я запали.

— Диво мушкато — обясни той.

— Тери, толкова е хубаво, че си тук. Защо не идваш по-често? И защо не мога и аз да идвам да те виждам?

— О — отвърна братовчед ми, изпускайки дим през носа си. — Тук навлизаш в една семейна история.

— Разкажи ми за нея, Тери — вметнах аз нетърпеливо.

Той се замисли, изпълнен с колебание дали да се съгласи, след което махна с ръка отрицателно във въздуха.

— Прекалено малък си, за да ти пълня главата с такива глупости. Само излишно да се безпокоиш.

— Но аз искам да знам, Тери. Има толкова много неща, които не разбирам и особено защо никога не се виждаме с нашите роднини?

Той погледна косо към мен. Нима наистина не можеше да почувства моето силно, незадоволено любопитство за неизвестните членове на нашия род?

— Значи никой не идва да ви вижда и от роднините на майка ти?

— Не, Тери. Или поне само един от братята на мама. Онзи от университета, най-младият, дето се казва Стивън. И то само веднъж, преди много време.

Настана тишина.

— Е, добре, приятел — рече накрая Терънс с архиерейски глас. — Има едни особени отношения, бих казал. И след като тази история все ще ти бъде разказана някой ден, не виждам никаква причина да не те осветя малко по въпроса.