Уилям Уортън - Отвъд килера

Пег стои на вратата в очакване. Нагласила се е като кукличка. Сресала се е, гримирала се е, особено около тези дяволито искрящи очи. Отново е облякла тъмносиния пуловер с дълбокото деколте, а джинсите й са толкова прилепнали, че сигурно са ластични. Стоя на прага и я оглеждам от глава до пети. Сетне се обръщам и слизам по стълбите.

— Ей, какво правиш? Забрави ли нещо? Няма ли да ми дадеш сандвича? Какво става?

Спирам на последното стъпало. Поглеждам Пег, застанала под рамката на вратата. В този момент съжалявам, че не съм по-стар или по-млад.

— Божичко, Пег! Какво се опитваш да направиш? Да ме убиеш ли искаш? Не мога да го понеса. Не е честно!

Тя се смее и се извръща:

— Хайде, влизай! Хората ни гледат през прозорците. Влизай! Няма да те изям. Спокойно.

Бавно изкачвам стъпалата, мисля, че отблизо тя може би няма да изглежда толкова добре, но греша. Бута вратата, за да вляза, но не помръдва от прага, така че за да мина, трябва да се отъркам в нея. Изигравам цяла сценка, като се опитвам изобщо да не я докосна. Тя ме поглежда в очите; изобщо не е преставала да се смее.

— Какво ти става, Бърт? Не можем ли да обядваме заедно, без да ставаш подозрителен?

Поглеждам я право в очите. Отивам до барплота и разопаковам сандвичите. Сядам си на мястото. Пег отива в кухнята и вади две бири от хладилника. Сяда срещу мен. Честна дума, представа си нямам откъде да започна. Тя отваря бутилките и налива бира в чашите. Ама че изискани сме започнали да ставаме!

— Чуй ме сега, Пег. Знаеш, че ме привличаш, и то много. Не е нужно да се издокарваш, за да докажеш каквото и да било. Предавам се. От доста време не съм срещал по-привлекателна жена; намирам те за привлекателна дори сутрин с ролки на косата, с подпухнали от сън очи и с несъществуващо дантелено бельо под пеньоара. Разбираш ли ме?

Тя се усмихва и поклаща отрицателно глава, като в същото време отхапва първия залък от сандвича. Държа моя в ръка и не се решавам да започна да го ям, докато не си изясним нещата.

— Ти си млада омъжена жена с три прекрасни деца и съпруг. Аз съм доста по-стар женен мъж с прекрасна съпруга и четири деца, едно от които е почти на твоята възраст. Дори да сме сигурни, че няма да ни хванат, пак не е редно да го правим. Не съм пуритан, но едва ли ще го понеса.

Тя понечва да каже нещо, но аз я спирам с ръка.

— Не. Остави ме да довърша. Изкушението да забравя всичко и всеки, да се насладя на известно време, прекарано с теб, на максималната близост, на която хората са способни, е огромно. Сещам се за безброй начини да го направим: да вземем бавачка на Джони, да отидем в мотел, да помолим Сюзан да те покрие и прочие. Но как ще живееш с това? Само си играеш с мен, за да разнообразиш скучното си ежедневие, или редовно кръшкаш? Наистина искам да знам какво става.

Пег вече не се усмихва. И е забравила сандвича. Очите й са впити в моите. Седим, без да помръднем, и се гледаме изпитателно. Нещо като онази игра, любима на малките деца — кой пръв ще сведе погледа си. Отстъпвам и навеждам очи към сандвича, който вече е започнал да омеква в ръцете ми.

— Добре, Бърт, разбирам какво искаш да кажеш. Но не флиртувам с теб само за да прогоня скуката. Правила съм секс с други двама мъже, откакто се омъжих, оттогава обаче минаха две години. Осъзнавам, че всичко, което казваш, е вярно.

Тя млъква. Боя се да не се разплаче.

— Това, което не разбираш и което се опитвам да ти обясня, се крие в самия теб . Не мисли, че не си задавам въпроса защо съм толкова нервна, неспокойна и… добре, възбудена в присъствието на по-възрастен мъж. Случва ми се за пръв път. Винаги съм си падала по мъже, чийто тип мога да определя като „мачо“ или „каубой“. Предполагам, че е защото ти си толкова различен, защото с теб мога да разговарям, защото ме караш да се чувствам оценена, защото те е грижа за мен. Не знам наистина. Съжалявам, ако смяташ, че не е честно спрямо теб да се опитвам да изглеждам по-добре. Не съм поглеждала на нещата от този ъгъл. Просто исках да ме харесаш, и то по начин, който да прочета в погледа ти. Зная, че тялото ми започва да се отпуска, виждам първите признаци на двойна брадичка и така нататък, но въпреки това още съм млада. Да, промених се външно, може би защото все не успявах да сваля теглото си след ражданията, а и прекалено много обичам да си похапвам и да пия бира. Освен това имам чувството, че Бърт вече не ме забелязва. Дори останалите мъже в квартала вече не ме забелязват. Сякаш съм станала невидима. С теб обаче се чувствам добре, защото в твоите очи съм все така млада и красива. Представа си нямаш колко ми е хубаво.