Уилям Уортън - Отвъд килера

— Измислих го! Ще я оставим на масата в трапезарията и ще постелем вестници под нея. И без това почти не използваме тази маса. Едгар, Емили и Даян ще дойдат на вечеря утре, но тогава ще свалим картината и после ще я върнем върху масата. Какво ще кажеш?

— Чудесно, стига ти да нямаш нищо против.

Леля Едит отива в кухнята, за да вземе вестници. Разстила ги върху изплетената на една кука покривка. Взимам картината и внимателно я поставям върху вестниците. Светлината е подходяща и картината изглежда добре. Качвам се горе и се строполявам върху леглото. Цялото това емоционално вълнение, съчетано с рисуването, ми дойдоха в повече.

След като подремнах, решавам да отида до магазина за пособия за рисуване в Балтимор Пайк. Докато прекосявам Клифтън Хайтс, зървам гаража на Ал. Чудя се дали синът му Алфонсо младши го държи сега. Господи, май всички са си отишли от този свят! Ал беше прототип на онзи Ал от първата ми книга. Странно е как когато използваш образа на някого, когото познаваш, за да създадеш негова измислена, романизирана версия, започваш да губиш представа къде свършва реалността и къде започва измислицата. И без друго хората трудно възприемат реалността, дори когато я показваш без никакво изкривяване, а внесеш ли някои промени, това става почти невъзможно. По подобен начин стоят нещата и при рисуването.

Откривам без никакви проблеми магазина с пособия за рисуване — преди да тръгна, отново погледнах адреса в телефонния указател на леля Едит. Купувам три комплекта подрамки и достатъчно платно. Боите, които продават, са марка „Грумбахер“, така че купувам доста. Взимам си и малко терпентин. Нямат лак „Дамаар“, но се надявам моят да ми стигне. Купувам и три четки. Цените са почти същите като в Париж. Не мисля, че качеството е същото, но ще свърши работа. Това не е магазин за художници, а по-скоро за хора, за които рисуването е хоби, както и ателие за рамки. В повечето американски градове е много трудно да се открият магазини, предназначени специално за художници. Тук просто няма достатъчно сериозни продуктивни художници. Предполагам, че това е поредният негативен ефект от телевизията.

Вече е следобед, когато напускам паркинга на „Спрингфилд“. Отново минавам покрай гаража на Ал и се сещам колко побъркан бе на тема съревнование, търсеше съперничеството навсякъде — и в спорта, и в живота. Бяхме още младежи, когато избухна Втората световна война, едно от събитията, заредено с най-много съперничество в историята. В него нямаше място за пасивност, толерантност и прочие.

Качвам се в колата и умората отново ме връхлита. Не съм свикнал да спя през деня. Освен това въртенето на педалите, дори и без да съм привързал картина на колелото, изисква доста усилия. Минавам през Идън и покрай Кобс Крийк, изкачвам хълма и слизам през Елмуд. Следвайки този маршрут, елиминирам шанса да се изгубя. Вадя късмет и откривам място за паркиране на Робинсън. В пет и десет вече съм си у дома.

Леля Едит ме очаква, сигурно се е спотайвала зад входната врата. Щом ме вижда да паркирам, започва да подрежда масата. Предполагам, че с възрастта онзи часовник, който тиктака в стомаха, става все по-точен, а може би причината е другаде, може би някои хора през целия си живота са се хранили по едно и също време плюс-минус няколко минути. Като че ли това е верният отговор.

Замъквам вътре покупките, а те хич не са малко. Леля Едит придържа вратата отворена.

— Явно си решил да нарисуваш много картини, Албърт. Натоварил си се, все едно си изкупил целия магазин.

— Всичко това ще ми стигне само за три картини, лельо Едит. Нужни са ми доста неща и на всичкото отгоре струват цяло състояние. — Минавам покрай нея и тръгвам нагоре по стълбите към стаята на Едгар. — Засега просто ще оставя всичко на леглото.

Леля Едит се провиква подире ми:

— И побързай! Държа храната топла във фурната толкова време, че ще изсъхне. Защо се забави толкова?

Вече съм в банята, мия си ръцете. Оставям вратата отворена, за да чувам леля Едит, а и тя да ме чува.

— Ей сегичка слизам. Ще ти разкажа всичко. Съжалявам, ако съм закъснял, но движението по това време е кошмарно.

— Добре, добре. Ще седя долу и ще те чакам. И да не си вземеш душ или вана. Ще изтърпя вонята, защото в противен случай ще умра от глад.

Когато слизам в трапезарията, тя вече се е настанила до масата. Сервира някаква яхния с картофи. Сядам на стола си.

— Надявам, че обичаш ирландска яхния. Майка ти беше поне наполовина ирландка, така че би трябвало да обичаш подобни гозби.