Уилям Уортън - Отвъд килера

— Виж какво, Пег. Предлагам, след като си изпием кафето, да почистим къщата. Сигурен съм, че ще се справим за половин час, стига и двамата да работим. Съгласна ли си?

Тя ме поглежда изпод око:

— Ама че си и ти! Сигурно ни вземаш за някакви диваци или нещо подобно?

Налива две чаши кафе и побутва захарницата към мен. Взимам си една бучка. Все забравям подсладителя си. Отпиваме от кафето. Споглеждаме се и аз се усмихвам. Пег отвръща на усмивката ми. Сетне и двамата започваме да се смеем, ей така без причини, но ни е страшно забавно.

— Наистина ли искаш да ми помогнеш да почистим тази кочина?

— Вече ти казах. Стига да нямаш нищо против. Обичам да чистя и да подреждам.

— Как мога да имам нещо против?

Допиваме кафето и аз хващам четири големи найлонови торби за боклук. Работим бързо в синхрон, тя събира всички чинии и чаши, аз изхвърлям в чувалите угарки, бутилки от бира, джин, водка и най-вече от бърбън. Оглеждам внимателно дневната и събирам всяко боклуче, което зърна. Джони спи непробудно, а телевизорът примигва пред него. Явно и хлапето е останало будно до късно, защото дават анимационно филмче, а то го проспива.

Слизаме в мазето. Започваме да събираме бутилки още от стъпалата. Ама че купон е бил! Навсякъде е осеяно с фасове от цигари с марихуана и много повече сламки, отколкото би могло да се очаква от хора, пили бира и твърд алкохол. Само в мазето напълваме с боклуци два чувала и ги изнасяме на алеята, откъдето да ги вземат боклукчиите.

Пег мъкне ведро с гореща сапунена вода и търка на местата, където някои хора не са успели да сдържат мехурите си. Намирам прахосмукачката, включвам я и започвам да чистя. Отварям прозорчето, вградено във вратата на гаража, за да прогоня вонята на пот, повръщано, алкохол и най-вече на цигари. Мястото започва да изглежда по-цивилизовано, но ще мине още малко време, преди човек да може да си поеме дълбоко дъх.

Качваме се горе и минавам и там с прахосмукачката. Започваме да събираме бутилките, наредени по стълбите, които водят към спалните на втория етаж. Явно купонджиите са вилнели из цялата къща. Тъкмо събирам последните бирени бутилки и ги пъхам в чувала, който съм оставил пред вратата на голямата спалня, когато зад гърба ми изниква Пег. Тя влачи друг чувал, който е напълнила в банята и в спалните в края на коридора. Поглеждам картината и статива. Слава Богу, всичко е наред! Не бих се учудил, ако някой е използвал картината като мишена за дартс. Пег слага ръце на кръста. Взира се в разхвърляното легло.

— Божичко, мисля, че снощи на това легло се е правил повече секс, отколкото в който и да било публичен дом във Филаделфия! Понякога тук идваха две или три двойки едновременно, някои го правиха дори на пода. А сред тях имаше хора, които дори не познавам.

Тя се пресяга и сваля измачканите завивки от леглото. Чаршафът, който наподобява коприна, но всъщност е от найлон, е свит на топка. Пег го разпъва. Целият е омазан с изпражнения, сперма, кръв, повръщано, алкохол и какво ли още не. В него дори е прогорена дупка.

— Какво ще кажеш за това? — пита Пег и го захвърля на пода. Вади от шкафа чист чаршаф. Никога досега не съм застилал водно легло. Пег проверява да не би дюшекът да е прогорен. Двамата хващаме чаршафа от двете му страни и застиламе леглото за нула време. Положението с останалите завивки не е толкова трагично. Само след няколко минути то отново заприличва на легло, доколкото, разбира се, едно водно легло може да заприлича на истинско легло. На мен специално те винаги са ми приличали на облачета, които някой се е опитал да привърже с чаршаф. Отивам в дъното на спалнята, за да си взема статива. Пег седи на оправеното легло, което се полюшва като всички други водни легла и имитира морски вълни.

— Знаеш ли какво, Бърт, копнея да се мушна под завивките и да заспя.

— Защо не вземеш Джони, който и без друго е заспал, и не си легнеш? Ще успееш да подремнеш, преди децата да се върнат от училище.

— Боби и Алис ще се приберат след петнайсет минути. Трябва да им приготвя обяд. Ще ни правиш ли компания?

— Не, току-що закусих. Ще ида надолу по Лонг Лейн, ще се настаня край „Триъгълника“ и ще започна нова картина.

— Ще се върнеш ли?

— Нещо против да я оставя тук заедно със статива?

— Знаеш, че няма проблем. Може пък ако събера сили, да се отбия при теб и да изпием по бира в бара на „Триъгълника“. Сюзан ще наглежда Джони вместо мен. Най-вероятно обаче няма да намеря сили.

— Добре, отбий се, ако можеш.