Уилям Уортън - Отвъд килера

Нарамвам статива и тръгвам надолу по стълбите. Пег върви подире ми. Стигам до вратата. Пег я затваря под носа ми и поглежда към Джони.

— Отвратен ли си от мен, Бърт? Сигурно мислиш, че си попаднал сред шайка диваци. Мисля, че за всичко са виновни онези „Магьосници“; всички се надрусаха с гадостите, които носеха със себе си.

Поглеждам я; тя е събрала на кок косата, която по-рано закриваше лицето й. Усмихва ми се.

— Хайде, де, позволи ми да те целуна, задето беше толкова мил и ми помогна да оправя тази кочина.

Преди да осъзная какво всъщност се случва, тя пристъпва към мен. Обвива ръце около врата ми и ръкавите на пеньоара й се свличат надолу. Целува ме толкова силно, че чак ме заболява. Сякаш се опитва да ме погълне, да засмуче езика и устните ми; опасявам се да не ми причернее, останал съм без дъх. Отблъсквам я.

— Господи, Пег! Каква необуздана жена си! Това не е по силите ми! Представа си нямах, че си толкова силна. Божичко! Остави ме да си поема дъх.

— Трябва да откриеш колко съм силна в действителност, Бърт. Ще останеш изненадан.

Тя пристяга колана на пеньоара и поглежда крадешком Джони. Малкият продължава да лежи извърнат на една страна, засмукал и одеялото, и палеца си, но очите му са отворени.

— Господи, какво ли си мисли? Добре, че не говори много, иначе ще загазя. Хайде, отивай да рисуваш, че децата ще се приберат всеки момент.

Минавам с велосипеда първо по Хедър Лейн, а после се спускам към Лонг Стрийт; клатушкам се върху колелото. Спирам зад „Триъгълника“, на ъгъла, където Люис Лейн се спуска откъм училището и излиза на площадчето. Оставям статива и платното върху велосипеда. Искам първо да намеря най-подходящия ъгъл, от който да рисувам. Искам и да сложа ред в мислите си.

Решавам да нарисувам „Триъгълника“, погледнат откъм Лонг Лейн в посока към Маршал Роуд. Тук улицата изкачва невисок хълм, на върха на който някога се намираше кино „Стоунхърст“. Ще подчертая извивките на склона и ще разкрия хоризонта към завоя, който улицата прави, преди да се скрие зад сградите. Мога да включа всички къщи по Лонг Лейн между Радбърн и мястото, където Хедър Лейн излиза на площада.

Ще покажа къде беше старият супермаркет на A&P 4 4 А&Р — верига магазини, основана през 1859 г. През 30-те години на XX век броят им достига 16000, в момента те са около 400. — Бел.Прев. , мястото, където някога се намираха „Американ Стор“ 5 5 „Американ Стор“ — верига супермаркети, основана през 1917 г. престанала да съществува през 1998 г. — Бел.Прев. , магазинчето на Джозефин и бръснарницата. Между Джозефин и бръснарницата имаше дрогерия. Тъкмо там на дванайсетгодишна възраст изпих първата си чери-кола. Беше невероятно преживяване, чувствах се, все едно съм се озовал в света на възрастните.

Виждам, че на мястото на хлебопекарната на семейство Юко се намира магазинче за сандвичи. Със сина им Джо Юко учихме в един клас в гимназията „Ъпър Дарби“. Редицата от магазинчета ми се струва по-западнала, с по-олющени фасади, отколкото си я спомнях и някак си по-преходна. Възможно е винаги да си е била такава, просто аз да не съм я виждал в подобна светлина, защото съм бил прекалено млад или пък защото съм познавал само този свят. И макар да изглежда по-западнала, тя е станала и по-лъскава с бляскавите окачени фасади и с по-големите и по-ярки рекламни табели. Предполагам, че това също може да се нарече прогрес.

Ще нарисувам „Тригълника“ с оръдието, с гюлетата и с гилзите отзад. Никога не бях обръщал внимание, но сега откривам, че гюлетата, струпани на малки пирамиди, са заварени едно за друго. Още навремето трябваше да се досетя за това, защото дори когато бяхме деца, далеч преди да настъпят времената на яростен и безпричинен вандализъм, тези гюлета щяха да бъдат разпилени из целия квартал. Най-хубавото нещо на мястото, което съм избрал, е, че се намира встрани както от автомобилния трафик по Лонг Лейн, така и от обичайните пешеходни маршрути. Страхотно място!

Едва съм разтворил триножника, когато по Люис Авеню се спускат учениците от „Сейнт Сирил“. Освен ако не е настъпила някаква грандиозна промяна, те ще трябва да прекосят Лонг Лейн на пешеходната пътека пред старото кино; тъкмо това и правят. Другото място, където могат да пресекат Лонг Лейн, е ъгълът с Люис Авеню. Точно по този път винаги се прибирах у дома, защото, макар да бе с петдесетина метра по-дълъг, винаги можех да свърна по малките улици и да надзърна в изхвърления боклук.

Част от шумната, забързана тълпа забавя крачка, за да наблюдава как разгъвам триножника и го нивелирам. Тук са и някои от хлапетата от Хедър Лейн, най-вероятно онези, които не обичат да се ровят в кофите за боклук. Те започват да обясняват на другите деца какво всъщност правя с платното. Държат се като истински специалисти, разказват за картината с Чики и за другата с хокеистите. Сред тях е и дребничкото червенокосо хлапе. То застава до мен: