Уилям Уортън - Отвъд килера

Заемаме обичайните си места. Пег налива кафе. Пресяга се към цигарите.

— Не ти е приятно да пуша, нали?

— Това е твоят дом, Пег. Нищо не мога да кажа. Една от дъщерите ми също пушеше като по-млада. Твоя си работа.

Тя отдръпва ръка от цигарите.

— Не става въпрос за мен, а за теб. Не ти е приятно, когато пуша, нали?

— Никога не ми е приятно, когато пуши човек, на когото държа. И освен това трябва да призная, че не обичам цигарения дим. Имам слаби бронхи и ако димът е повечко, тоест ако не пушиш само ти, а става въпрос за парти или нещо подобно, ще кашлям цяла нощ.

— Така си помислих. Знаеш ли, разчитам изражението ти като географска карта. На лицето ти се изписва всичко, което чувстваш.

Отпивам глътка кафе и поглеждам към дълбокото V-образно деколте на блузата й. Надявам се, че не може да чете мислите ми. Тя обаче се засмива. Свежда поглед и — заклевам се! — изпъва рамене и опира лакти на масата, така че деколтето се разтваря още повече.

— Много пъти се опитвах да ги откажа, Бърт. Когато се роди Боби, не запалих цигара по време на цялата бременност, а след това го кърмих шест месеца също без да пропуша. После обаче отново започнах. Трудно е да не посегнеш към цигарите, когато си омъжена за пушач. Обещавам да не пуша в твое присъствие.

— Не е необходимо да се въздържаш, Пег. Няма да го правим на въпрос. Искам да се чувстваш спокойно и приятно в моята компания.

— Така се чувствам. Дори мисля, че никога досега не съм се чувствала толкова спокойно и приятно в компанията на мъж. Не зная защо е така, но ти изобщо не ме притесняваш, сякаш съм с някоя от най-добрите си приятелки.

Сега пък се държи с мен, сякаш съм добрият стар чичо. Нямам нищо против. Така е най-добре.

— Май трябва да го приема като комплимент, а, Пег? Може би ако бях с двайсет години по-млад, нямаше да се чувстваш в безопасност.

Тя машинално се пресяга към цигарите, сетне отдръпва ръка. Усмихва се и отпива от кафето.

— Едва ли. Всъщност намирам, че си изключително сексапилен. Чарът ти се крие в начина, по който се държиш и говориш, в твоята загриженост и предпазливост, в разбирането ти за нещата. Искам да кажа, че нямам много опит с мъже, които са пътували, завършили са университет, живели са на различни места, а приятелите им са хора на изкуството. Ти си различен. Съзнаваш го, нали?

— Предполагам, че може да се погледне и така на нещата.

Продължавам да се питам дали да й разкажа за килера. Може би тъкмо това е подходящият момент. От друга страна, нямам търпение да започна следващата картина. Очертава се да бъде доста трудна, тъй като вместо да рисувам улицата в повече или по-малко „права“ перспектива, ще пресъздавам в едър план ъглова сграда, от лявата страна на която е улицата, а отдясно — малка алея. Подобно нещо може да се окаже нелека задача. Точно в този момент някой чука лекичко на вратата. Пег се надвесва над барплота, за да види кой е. Парфюмът й ме лъхва.

— Здрасти, Сюзан. Влизай. Ще ти налея кафе.

Сюзан прекосява дневната, минава покрай Джони, който пак седи пред телевизора. Дори походката й прилича на тази на Емили. В главата ми нахлуват приятни спомени, изпълнени с образа на Емили — бременна, висока, стройна, понесла бъдещата си рожба с такава гордост. Сюзан прилича на нея.

— А, значи приятелят ти пак е дошъл на гости. Ще трябва да ви следя по-изкъсо. Пег, ако продължаваш така, скоро целият квартал ще започне да коментира.

Сяда на тапицирания стол до мен; обръща се да ме погледне. За пореден път оставам впечатлен от класическата й красота, от изяществото й, което контрастира с чисто физическата привлекателност на Пег.

— Не ме интересува какво мислят дъртите квартални клюкарки. Няма да пропусна възможността да си побъбря с толкова интересен мъж.

— Не те обвинявам, Пег. И аз бих дошла по-рано, стига да не се притеснявах да не прекъсна нещо. Тази сутрин и аз не можах да се стърпя. Надявам се, че не ви преча.

Протяга ръка към цигарите на Пег. Пег поставя дланта си върху нейната.

— Можеш да останеш само ако не пушиш. Това е условието, нали, Бърт?

Така ме наричаше сестра ми. Аз я наричах Джийн, както си бе истинското й име.

— Какво, да не би пак да си бременна? Не може да бъде!

— Пепел ти на устата! Не, Бърт има проблеми с цигарения дим, това е.

— Добре. И без друго не бива да пуша. Значи вече си го опознала по-добре. Явно доста сте се сближили.

Тя ме поглежда и ми намига. Пег вече се изчервява.

— Не бих имала нищо против. Но със съпрузи като нашите трябва да бъдем много предпазливи.