Уилям Уортън - Отвъд килера

Развихри се страхотно празненство и кръстоносците разказаха какво са видели. Историите им се сториха невероятни на жителите на града, но те знаеха, че кръстоносците не лъжат. В Стенландия никой не лъжеше. Въпреки това с всяка изминала минута разказът ставаше все по-подробен и по-вълнуващ, без всъщност никой да изрече лъжа. Танцувахме край кладата, която запалихме на площада с помощта на големите свещи. Уморих се по време на танците, измъкнах се незабелязано и затворих вратата на килера. Жителите на Стенландия бяха търсили и открили своя Свещен Граал. Можех да ги оставя сами. Уилям май също бе изчезнал. По-късно обаче се появи в съня ми и ми обясни всичко.

Не беше сигурен дали е настъпил моментът, в който да науча тези неща, но смяташе, че съм достатъчно голям и скоро трябва да ме изостави, за да се роди отново. Сигурен бе, че вече е готов, нямаше представа къде и как ще се случи, но скоро отново щеше да извърви пътя към живота. Обясни ми какво сме видели по време на търсенето на Мястото, Където Всички Светове Се Срещат — тавана на нашата баня. Гледали сме през дупките в сифона, през който водата се оттича от ваната. Пътешествието ни се е състояло в това да минем по тръбата, да заобиколим утайника и да погледнем тавана, осветен от лампата в банята. Това било Мястото, Където Всички Светове Се Срещат.

— Албърт, трябваше да побързаме, защото се опасявах да не би някой да реши да си вземе вана посред нощ, тогава водата щеше да ни удави. Е, надявах се, че ако някой реши да го прави, първо ще запуши ваната.

Отначало не му повярвах. Не исках да му повярвам. Той ми обясни, че голяма част от най-прекрасните ни изживявания са плод на въображението ни, на неща, които не разбираме. Че приключенията ни са своеобразно бягство от трудностите, които ни поднася животът, който понякога може да бъде наистина тежък. Уилям настоя да съхраня въображението си, което ще ми помогне да водя пълноценен и смислен живот дори когато остарея. Предупреди ме, че ще бъде трудно, защото в живота няма лесни неща.

Обясни ми как всичко, което сме смятали, че виждаме, ни се е струвало стабилно или неподвижно само защото очите и умовете ни са прекалено бавни, за да забележат огромната скорост, с която се движат молекулите, изграждащи предметите и живите същества. Този недостатък на зрението ни обаче ни позволявал да си въобразяваме, че светът, в който живеем, е стабилен и непоклатим. Това било илюзия също като Мястото, Където Всички Светове Се Срещат. Заради такива именно илюзии обаче си струвало да се живее.

Бях напълно объркан. Какво е молекула? Как така се движи с огромна скорост? Зяпнах Уил. Той ми се усмихна.

— Ще разбереш по-добре, когато пораснеш, но по-важно е да се научиш да цениш илюзиите, да ги съхраниш дори, защото те са кажи-речи всичко, което получаваш от живота.

— Уилям, откъде знаеш такива неща? Кой ти ги каза?

— Братко Албърт, времето също е илюзия, илюзия, от която всички се нуждаем. Прераждал съм се много пъти и понеже в момента съм все още дух, мога да си спомня много от тези животи, а някои от тях са във време, което бихме нарекли бъдеще. Зная, че всичко това е объркващо. Просто ми се довери. Аз също идвам от Страната на любовта и не лъжа. Мисля, че скоро ще те изоставя, но когато узная какво съм и къде се намирам, ще се опитам да се свържа с теб. Не забравяй! Не забравяй всички прекрасни мигове, които сме изживели заедно. Връзката с теб ме обогати невероятно. Но скоро трябва да се разделим. Ще оставя с теб моята сянка, моя дух, онази част от Уилям, която съчинява истории, разказва приказки, измисля случки и герои. Ти вече започна да се възползваш от тази наша способност. Скоро ще останеш сам, но тя няма да те напусне. Тази част от мен ще бъде винаги с теб.

Когато се събудих след този сън, скрих дневниците на мястото им и затворих вратата на килера, без да пипам нищо. Това бе последната проверка. Какво щеше да направи Уилям? Можех ли да започна нов кръстоносен поход, да поведа жителите на Стенландия към нови приключения, към други светове, или просто щях да забравя за килера?

На следващия ден след училище играх хокей на булевард „Пен“. Както обикновено оставихме кънките в дома на Джордж Бърнс, който живееше там. Когато се прибрах вкъщи, вече беше станало време за вечеря. Качих се горе, за да си измия ръцете. Татко също се беше прибрал. Отбих се за малко в нашата стая, затворих вратата и надникнах в килера. Всички фигурки бяха преместени отново, дори водопадът и рекичката бяха сменили местата си. От комина на една от къщите излизаше дим, направен от памук. Бях напълно объркан. Бях развълнуван, но не и уплашен.