Уилям Уортън - Отвъд килера

Оставам смаян, изумен колко простичка и обикновена е тя. През всичките тези години аз съм носил в себе си спомена за нещо вълшебно. Първо магията на историята, която разигравах с брат си, после тайните игри със сестра си. В тези дневници няма нищо подобно. Внезапно си спомням, че Уилям веднъж спомена нещо за порастването и за запазването на илюзиите, за това как с течение на времето хората губят способността си да измислят, да съчиняват, да творят. Това, което държа в ръце, може да бъде плод само на въображението на едно десет-дванайсетгодишно хлапе. Повествованието изобилства от повторения и не се отличава с особено въображение, освен на отделни места. Улавям в себе си желание да го редактирам, да задълбочавам, да разширявам, да вградя магията, която съм носил в ума и в сърцето си. Прелиствам бавно страниците, без да откъсвам поглед от дневника.

Осъзнавам, че тези тетрадки не са онова, което са били някога. Проблемът е, че тогава не знаех как се пише книга. По онова време в съзнанието си, в детинското си въображение бях уверен, че историята е жива и колоритна (каквато се е запазила в спомените ми), но явно не притежавам умението да изложа на хартия това вълнение. Сега, като възрастен, обаче се питам дали съм способен да възкреся онази магия.

Не само съм пренесъл историята на Стенландия през годините, запазвайки я в своите спомени и сънища, но съм я разказвал и на децата си. След историята за Франки Фърбо, нашата вълшебна лисица, разказах и други любими истории. Дори промених самата й същност, за да включа някои от „обитателите“ на алеята — дракони, чудовища, огромни змии — и да излея цялата си фантазия на едно място.

Оставям дневника и се просвам на леглото. Толкова е трудно да постигнеш хармония между онова, което знаеш и онова, в което вярваш. Проблемът е, че не всичко е ясно и разграничено. Има неща, в които вярвам и които не съм в състояние да предам на други хора. Това знание, дълбоко скрито в мен, е неразделна част от живота ми. В същото време не вярвам на много неща, за които другите твърдят, че са истина. И няма дори да се опитам да повярвам в тях, без значение с какво количество от така наречените „неоспорими доказателства“ ме заливат. Да, предполагам, че остарявам и започвам да се съмнявам в така наречената „мъдрост на своето време“.

Сещам се за всички онези хора през всички онези години, които са смятали, че Слънцето се върти около Земята. Всичките им сетива свидетелствали, че това е най-очевидният и неоспорим факт. Днес вярваме тъкмо в обратното. Между другото, по-голямата част от света продължава да смята, че Земята е център на вселената. Египтяните и други народи са построили цели общества и създали религии, в основата на които е преминаването на Слънцето през небосклона. Днес всяко десетгодишно дете с лекота ще обори подобна заблуда. Както някога Литъл Абнър 2 2 Литъл Абнър — недодялан, но добродушен герой от популярна серия комикси, публикувана в някои от най-тиражните американски вестници в периода 1934–1977 г. — Бел.Прев. каза: „прекалено очевидно е и всеки глупак може да го види. И го вижда!“

Размишлявам върху тези неща и на следващия ден, докато отново въртя педалите по „Стоунхърст“. Оставям се на прилива от спомени за отдавна отминали времена, които смятах, че съм забравил, за сигурността, която изпитвах като дете, когато живеех с родителите си и не ми се налагаше да се тревожа за прехраната си или да се държа като възрастен. Тук, в дома на леля Едит, ми беше по-лесно да се отпусна и да се потопя в миналото.

Часът е едва девет и половина сутринта. Надявам се да не обезпокоя никого, когато позвъня и помоля да си взема статива. Не е трябвало да се притеснявам. Пег сигурно ме е очаквала, защото преди още да сваля платното от колелото си, тя вече е на прага. Днес е с джинси и блуза.

— Кафето е готово и те чака, Бърт. Ела да закусиш нещо.

Придържа вратата отворена. Държи се, сякаш ми е майка. Не устоявам обаче на желанието си да седна до нея в онази миниатюрна кухня, да се насладя на красотата и жизнеността на Пег, да се потопя в тайнствената атмосфера на този дом, особено след като бях препрочел дневниците и след като през изминалата нощ се бях върнал в килера заедно с Уилям.

Всичко ми изглежда още по-познато от преди. Чудя се дали да разкажа на Пег за килера и за историите, свързани с него. Може пък да я отегча. Иска ми се да го споделя с някого. Само двамата с Джийн знаехме за Стенландия, а сега нея вече я няма. Не съм в състояние да разговарям на тази тема с Емили, тя не иска и да чуе за подобни неща; не съм сигурен и дали, ако споделя с леля Едит, тя няма да реши, че аз съм лудият й племенник, в когото се е вселила душата на чичо Кади.