Уилям Уортън - Отвъд килера

Със сестра ми се сместихме в моята стая, която някога чичо Бил използваше, но в продължение на две години отново бе само моя. Купихме две еднакви легла от магазина на госпожа Холис и преместихме моето в стаята на Джийн. Леглото ми бе толкова голямо, че изпълваше стаята, но пък и дядо бе едър, пълен човек и се нуждаеше от голямо легло. Остана място колкото човек да се изправи и да се промуши покрай него. До прозореца имаше скрин с чекмеджета и това бе всичко.

Мама заяви най-категорично не само пред дядо, но и пред всички нас, че на него му е забранено да пуши в къщата. От самото начало обаче ние с Джийн доловихме аромат на пури да се процежда в стаята ни. Решихме обаче да не казваме на никого. Преди лягане пъхах в ноздрите си влажни ролца от навита тоалетна хартия и така димът не ме дразнеше.

И двамата обичахме дядо, защото той винаги намираше време да играе с нас, особено на карти. Мама и тате обикновено бяха прекалено уморени. Освен това дядо бе страхотен разказвач. Не ни занимаваше с рицарски легенди или с приказки, а ни разказваше случки от собствения си живот, от времето, когато е бил малко момче, и те бяха по-интересни от всяка приказка.

Когато местихме леглата и мебелите, бях ужасно притеснен да не би някой да отвори вратата на килера и да открие моята Стенландия. Казах на мама, че искам леглото ми да бъде близо до килера и до вратата на стаята, така че за Джийн оставаше леглото до прозореца. Така щях да бъда най-близо до килера. Това се оказа фатална грешка. Мама обаче беше доволна, защото тя и без друго искаше да спя до вратата, за да закрилям Джийн. Не знам какво очакваше да се промъкне у дома, да се качи по стълбите и да влезе в стаята, за да нападне сестра ми, а аз пък да я защитя, но нямах нищо против, защото така бях по-близо до килера. Смятах, че това ще стимулира сънищата ми. Реших при пръв удобен случай да закова с пирони вратата на килера.

От момента, в който Джийн едва не умря, двамата с нея започнахме да се разбираме добре, е, добре като за брат и сестра. Тя обичаше да ме дразни, но обикновено знаеше кога да спре. Освен това знаеше, че рано или късно ще си отмъстя.

Една нощ например, докато спях, тя взела червения лак за нокти на мама и боядисала ноктите на ръцете ми, сетне скрила лакочистителя. Открих какво е направила едва когато слязох за закуска. Разбира се, отказах да отида на училище с този червен лак. Всички в „Сейнт Сирил“ щяха да ми се подиграват до гроб. Мама накара Джийн да каже къде е скрила лакочистителя и махна лака тъкмо навреме, за да не закъснея за училище. Въпреки всичко пристигнах последен от класа.

Изчаках две нощи. Накрая намерих лака за нокти. Отмъщението не трябваше да бъде злобно, а нещо като детска версия на „око за око, зъб за зъб“. Лакът за нокти стоеше в аптечката в банята, а лакочистителя скрих на тайно място, но естествено, не в килера.

Когато се уверих, че Джийн е заспала, боядисах носа й червен. Нямам предвид само връхчето на носа й, а целия й нос, включително и около ноздрите. След като тя бе момиче, лакирането на ноктите й нямаше да се брои за достатъчно сериозно отмъщение, затова се спрях на носа й. След това едва заспах, хем се страхувах какво ще стане, хем едва се сдържах да не прихна от смях.

Джийн бе прекалено малка и не достигаше огледалото в банята, а в нашата спалня пък изобщо нямаше огледало. Така че тя изпадна в същата ситуация като мен. Разбра за случилото се едва след като слезе в кухнята за закуска. Преструвах се, че не забелязвам нищо, и се привеждах над купичката с мюсли. Мама бе заета с миенето на съдове, но когато се обърна, едва не изпусна чинията от ръцете си.

— Мили Боже! Света Дево! Какво е станало, Джийн?

В мига, в който произнесе тези думи, тя проумя какво се е случило. Не успя да се сдържи и ме удари по главата. Мама рядко ни удряше, но този път бе побесняла.

— Постъпката й бе ужасна, Албърт, когато тя ти боядиса ноктите, но ти си достатъчно голям, за да не правиш така! Марш горе и донеси лакочистителя!

Джийн продължаваше да не разбира за какво става въпрос. Трудно е да видиш носа си, дори когато е боядисан в червено, особено когато не очакваш да ти се случи нещо такова. Джийн обаче се разплака. Заоглежда се в лъскавата ламарина на тостера. Хукнах към мястото, където бях скрил лакочистителя. Джийн бе толкова ядосана, че се опита да запрати купичката си подире ми, но мама я спря.

— Господинчо, ще те накарам собственоръчно да изтриеш лака от Джийн! Това не е като с ноктите. Сега чистенето ще бъде много по-трудно… Я се върни и донеси малко тоалетна хартия… Вземи цялата ролка!