Уилям Уортън - Отвъд килера

Когато спирам велосипеда пред нейните стълби, заварвам леля Едит на същото място. Застанала е точно там, където я оставих сутринта. Подпирам колелото на обичайното му място под прозореца на верандата, като проверявам дръжките на кормилото да не опират в стъклото. Едва сега започвам да усещам смъртна умора. Така е, когато човек рисува. Самият процес на рисуване те заангажира, държи те нащрек, нямащ време да се почувстваш уморен или пък просто не го усещаш. Сега обаче умората се стоварва върху ми с цялата си мощ. Нищо не убягва от погледа на леля Едит.

— Олеле, изглеждаш, сякаш цял ден си копал канавки!

Влиза след мен в къщата.

— Върви горе и си вземи душ. Вониш, все едно си се въргалял в терпентин. Понякога така миришеше баща ми, твоят дядо. Миришеше на някаква смес от боя, терпентин и маджун за прозорци. Не смърди чак толкова гадно, но нямам намерение да вечерям в твоята компания, ако вониш така.

Качвам се по стълбите. Влизам в банята и започвам да пълня ваната. Прекалено уморен съм за душ. Просто искам да се отпусна в топлата вода и бавно да се насапунисам.

Влизам в спалнята и се събличам. Окачвам „работните“ си дрехи на прозореца, за да се проветрят. Приготвям си чисти за вечерта. Когато се връщам в банята, водата почти е достигнала нужното ниво и температура. Влизам във ваната и се изтягам. Макар ваната да е късичка, усещането е блажено. Нямам нищо против душа, но понякога се питам защо къпането във вана се е превърнало в забравено изкуство. Насапунисвам се, отпускам се във водата, оставям се едва ли не да ме носи.

Следващото, което си спомням, е гласът на леля Едит:

— Албърт, добре ли си?

Заспал съм във ваната. Чел съм за това, неведнъж съм чувал, че се е случвало с този или с онзи, но никога с мен. Надявам се, че така човек не може да се удави.

— Добре съм, лельо Едит. Съжалявам, май съм заспал във ваната. Ей сега слизам.

— Добре, побързай или започвам без теб. Умирам от глад.

Измъквам се от ваната. Правя го без особено усилие. Когато вече не мога да изляза от ваната без чужда помощ, ще разбера, че съм безнадеждно остарял — толкова стар, че вече не ми се живее. Помагах на баща си да излезе от ваната, когато взех това решение. Може да изглежда малко глупаво, но сега, всеки път, когато се измъквам от ваната с лекота, но предпазливо, аз се сещам за него.

Бързам да се облека и да сляза долу. Когато влизам в дневната, леля Едит става и тръгва към трапезарията. Там заемаме обичайните си места.

Леля Едит започва да носи храната от кухнята, която някога бе задна веранда. Не знам как го прави, но винаги успява да запази храната топла, без да прегори. Сервира я направо в чиниите, както се правеше едно време; предполагам, че така мие по-малко съдове. Слага и по бутилка бира за двама ни.

За вечеря е приготвила задушено, едно от любимите ми ястия, само дето тя не му слага нито лук, нито чесън, нито подправки. Наистина се чувствам сякаш отново съм дете в родния си дом; майка ми също никога не готвеше с лук или с чесън. Все казваше, че те придават на човек долнопробна миризма, сякаш е италианец или грък. Предполагам, че това бе един от начините ирландците да изразят своето превъзходство.

У леля Едит обаче няма капка ирландска кръв. Така че теорията ми е разбита на пух и прах. Поръсвам обилно със сол и пипер, за да придам някакъв вкус на месото, морковите и картофите. В Париж приготвяме задушеното с ряпа, с poireaux , мисля, че това беше праз лук, и с много лук; да не забравяме останалите зеленчуци и подправки.

— Не ти ли харесва, Албърт?

— Напротив, това е едно от любимите ми ястия; често го приготвяме и вкъщи.

— Сложи си толкова много сол и пипер, че не виждам как ще усетиш някакъв вкус. Ако изям толкова много пипер, сигурно ще умра.

— О, лельо Едит, стига си се оплаквала, сипи ми още малко. Обещавам този път да не слагам нито сол, нито пипер. Но ще те наблюдавам внимателно дали и ти ще си изядеш всичко.

— Ще си го изям. Само гледай!

Впускаме се в нелепо състезание. Омитам чинии от безвкусното задушено, но и леля Едит не остава по-назад. От яхнията не остава нито месо, нито дори сос или гарнитура.

— Виж сега какво направи! Смятах задушеното да ни стигне поне за две хранения. Престои ли няколко дни, винаги става по-вкусно.

— Каква си умница! Винаги си била!

Тя се усмихва. Щастлива е. Подобни шегички са нейният начин да пофлиртува. Знае, че и на мен ми харесва. Никой не иска да обиди никого.

— Добре, лельо Едит. Виновен съм. За да ти се реванширам, ще измия съдовете.