Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Когато маа Рамотсве стигна там, маа Потокване разговаряше с потенциална приемна родителка за своите сираци. Докато седеше в чакалнята, маа Рамотсве имаше възможност да наблюдава как дребен и блед на цвят гекон дебне една муха на тавана, точно над главата й. И двамата висяха надолу с главата — геконът разчиташе на миниатюрни смукателни възглавнички на всяко от крачетата си, мухата — на пипалата си. Внезапно геконът се спусна напред, но бе твърде бавен за мухата, която се измъкна и се впусна в победна обиколка, а накрая се настани на перваза на прозореца.

Маа Рамотсве се захвана със списанията, пръснати по масата. Имаше брошура на правителството със снимки на високопоставените му членове. Тя разгледа лицата им — познаваше много от тях, а в един или два случая знаеше за тях повече, отколкото някой някога би публикувал в официално издание. Сред снимките беше и нейният познат от правителството, който се усмихваше уверено срещу фотоапарата, докато през цялото време отвътре го ядеше тревогата за малкия му брат и подозрението, че кроят заговор срещу живота му.

— Маа Рамотсве?

Маа Потокване бе изпроводила кандидат-родителката и сега наблюдаваше маа Рамотсве.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, маа, но мисля, че успях да намеря дом за едно много трудно дете. Трябваше да се уверя, че тази жена е правилен избор.

Двете влязоха в кабинета на домакинята, където чиния с трохи свидетелстваше за последната порция плодов сладкиш.

— Дошла сте заради момчето ли? — попита маа Потокване. — Явно имате някаква идея.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Съжалявам, маа. Нямах време да помисля за това момче. Бях много заета с други неща.

Маа Потокване се усмихна.

— Вие винаги сте заета.

— Дойдох да ви помоля за услуга — каза маа Рамотсве.

— Аха — маа Потокване бе поласкана. — Обикновено аз моля за услуги. Този път е различно и това наистина ме радва.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони е болен — обясни маа Рамотсве. — Мисля, че страда от болест, наречена депресия.

— Ох — прекъсна я маа Потокване, — знам всичко за нея. Не забравяйте, че съм била медицинска сестра. Прекарах цяла година в клиниката за душевноболни в Лобатсе. Виждала съм до какво може да доведе тази болест. Но в днешно време поне може да се лекува. Човек може да се оправи от депресия.

— И аз четох така — каза маа Рамотсве. — Но трябва да се пият лекарства. Господин Дж. Л. Б. Матекони не иска дори да отиде на лекар. Казва, че не бил болен.

— Това са глупости каза маа Потокване. Трябва веднага да отиде на лекар. Непременно му кажете.

— Опитах — отвърна маа Рамотсве. — Но той каза, че нищо му нямало. Трябва ми някой, който да успее да го заведе на лекар. Някой…

— Някой като мен? — прекъсна я маа Потокване.

— Да — призна маа Рамотсве. — Той винаги прави това, което го помолите. Няма да посмее да ви откаже.

— Но ще трябва да пие лекарствата — каза маа Потокване. — Няма да съм край него, за да следя за това.

— Ами — мислеше на глас маа Рамотсве, — ако го доведете тук, — бихте могли да се грижите за него. Можете да следите да си взема лекарствата и така да се оправи.

— Имате предвид да го доведа във фермата на сираците?

— Да — каза маа Рамотсве. — Да го вземете тук, докато се подобри.

Маа Потокване почука по бюрото с пръсти.

— А ако каже, че не иска да дойде?

— Няма да посмее да ви противоречи, маа — каза маа Рамотсве. — Ще бъде твърде уплашен.

— О — възкликна маа Потокване, — толкова ли съм страшна?

— Донякъде — деликатно потвърди маа Рамотсве. — Но само за мъжете. Мъжете уважават домакинките.

Маа Потокване размисли за момент и рече:

— Господин Дж. Л. Б. Матекони винаги е бил добър приятел на фермата. Много ни е помагал. Ще направя това за вас, маа. Кога трябва да отида да го видя?

— Днес — каза маа Рамотсве. — Заведете го при д-р Мофат. След това го доведете тук.

— Много добре — каза маа Потокване, вече въодушевена от задачата. — Ще отида да видя какви са тези работи. Да не иска да отиде на лекар! Ама че глупости! Ще уредя това вместо вас, маа. Имайте ми доверие.

Маа Потокване изпрати маа Рамотсве до колата й.

— Нали няма да забравите за момчето, маа? — попита тя. — Ще помислите ли за него?

— Не се тревожете, маа — отвърна тя. — Вие снехте огромен товар от душата ми. Ще се опитам и аз да сторя същото за вас.

Докато д-р Мофат преглеждаше господин Дж. Л. Б. Матекони в кабинета си до верандата, маа Потокване пиеше чай в кухнята с госпожа Мофат. Жената на доктора, която беше библиотекарка, знаеше много неща и маа Потокване се консултираше с нея от време на време по различни въпроси.