Алегзандър Смит - Дамска детективска агенция №1

Маа Рамотсве имаше детективска агенция в Африка, в подножието на възвишението Кгале. Нейните активи бяха: бял микробус, две бюра, два стола, телефон и една стара пишеща машина. Имаше и чайник, в който маа Рамотсве, единствената жена — частен детектив в Ботсуана, си правеше ройбос. Имаше и три чаши — една за нея, една за секретарката и една за клиента. Всъщност от какво друго се нуждае една детективска агенция? Детективските агенции зависят от човешката интуиция и интелигентност, а маа Рамотсве имаше в излишък и от двете. Но, разбира се, никакъв опис не би могъл да включва тези качества.

Освен това тя имаше и великолепен изглед от агенцията си, което също не би могло да е част от описа. Как може някакъв опис да даде представа за гледката от вратата на маа Рамотсве? Отпред — акация, дървото-храст, което осейва широките периферии на Калахари; големите бели бодли са остри като предупреждение, а маслиненосивите листа — напротив — са толкова деликатни. В клоните й, особено в късния следобед или в прохладното ранно утро, човек можеше да види и папагал, или по-скоро да го чуе. А зад акацията, над прашния път, се виждаха покривите на градчето, затулени от дървета и шубраци; на хоризонта, в синята мараня, се издигаха хълмовете, като невероятни, прекалено огромни мравуняци.

Всички я наричаха маа Рамотсве, макар че ако искаха да бъдат официални, би трябвало да й викат мадам маа Рамотсве. Така бе редно за човек с добро обществено положение, но самата тя никога не беше използвала това обръщение по свой адрес. Затова винаги си оставаше маа Рамотсве, а не Прешъс Рамотсве — име, което много малко хора използваха.

Тя беше добър детектив и добра жена. Добра жена в добра страна, би казал човек. Тя обичаше своята Ботсуана, една мирна страна, обичаше и Африка заради всички изпитания, които тя бе преживяла. Не се срамувам да се нарека африкански патриот, казваше маа Рамотсве. Обичам всички хора, създадени от Бога, но най-много обичам хората, които живеят на това място. Те са моите хора, моите братя и сестри. Мой дълг е да им помогна да разнищят загадките в своя живот. Това е моето призвание.

В моментите, когато беше свободна и нямаше належаща работа — моменти, в които всички се одрямваха от жегата, — тя обикновено сядаше под акациевото си дърво. Там беше твърде прашно, а и кокошките понякога идваха и кълвяха нещо в краката й, и все пак, изглежда, това място даваше простор на мисълта. Тъкмо тук маа Рамотсве обмисляше някои въпроси, които в ежедневния живот могат толкова лесно да бъдат забравени.

Всичко, мислеше си маа Рамотсве, преди това е било нещо друго. Ето ме мен, единствената жена — частен детектив в цяла Ботсуана, седя пред своята детективска агенция. Но само преди няколко години тук нямаше детективска агенция, а още по-отдавна, преди да се появят каквито и да е постройки, тук са били само акациевите дървета, коритото на реката в далечината и после Калахари, на един хвърлей разстояние.

В онези дни не я е имало дори Ботсуана, тук е бил протекторатът Бечуаналенд, а преди това — страната Кама и лъвове със сух вятър в гривите. А виж сега — детективска агенция, точно тук в Габороне, а аз, дебелата детективка, седя отвън и си мисля за това, как нещо, което днес е едно, става съвсем друго утре.

Маа Рамотсве основа „Дамска детективска агенция №1“ с парите от продажбата на бащиния си добитък. Баща й притежаваше голямо стадо и нямаше други деца; така че всички животни, общо сто и осемдесет, включително белите индийски бикове, чиито прадядовци сам беше отгледал, останаха за нея. Изкараха животните от оборите, които се намираха в Мочуди, и ги оставиха да чакат в прахта, под погледите на бърборещите кравари, докато дойде търговецът на добитък.

Взеха им добра цена, понеже същата година бяха паднали големи дъждове и тревата беше избуяла. Ако ги бяха продали предишната година, когато по-голямата част от Южна Африка беше поразена от суша, щеше да е съвсем различно. Тогава хората се колебаеха: едни се бяха вкопчили в добитъка си, понеже без него човек е като гол; други, по-отчаяни, продаваха, защото години наред нямаше дъжд и животните се топяха пред очите им. Маа Рамотсве беше доволна, че болестта на баща й му попречи да вземе каквото и да било решение — ето че сега цената се беше качила и тези, които задържаха добитъка си, бяха възнаградени.