Алегзандър Смит - Дамска детективска агенция №1

Маа Рамотсве се усмихна.

— Всичко това е много интересно. Права сте. Наистина се справяте добре.

— Аз съм голяма късметлийка — каза Хапи Бапетси. — Но ето че се случи това — моят татко се върна у дома.

Маа Рамотсве пое дълбоко дъх. Не беше очаквала това; мислеше, че има някакъв проблем с мъж. Бащите бяха съвсем друга работа.

— Просто почука на вратата — каза Хапи Бапетси. — Беше събота следобед и аз си почивах на леглото, когато чух да се чука. Станах, отидох до вратата и — там стоеше един мъж, някъде около шейсетте, с шапка в ръце. Каза ми, че е моят татко и че е живял дълго време в Булавайо, но сега се е върнал в Ботсуана и е дошъл да ме види. Ясно е колко се изненадах. Трябваше да седна, мислех, че ще припадна. А той говореше. Каза ми името на майка ми, при това правилно, каза също, че съжалява, задето не е поддържал връзка с нас. После попита дали може да остане в една от свободните стаи, понеже нямал къде другаде да отиде. Отговорих му, че може, разбира се. Много се развълнувах да видя отново моя татко и си мислех, че ще бъде добре да наваксаме всичките изгубени години и баща ми да заживее при мен, особено след като майка ми умря. Така че му постлах в една от свободните стаи и му направих обилна вечеря — пържола и картофи, която той изяде много бързо. После поиска още. Това стана преди около три месеца. Оттогава той живее при мен, а аз полагам всички грижи за него. Правя му закуска, приготвям му нещо за обед, което оставям в кухнята, а вечер му готвя вечеря. Купувам му по една бира на ден, взех му и нови дрехи и чифт хубави обувки. А той само седи пред външната врата и дава поредната си поръчка.

— Много мъже са такива — прекъсна я маа Рамотсве.

— Този няма равен — кимна Хапи Бапетси. — Не е измил дори една чиния, откакто дойде, а аз се изтощих да се грижа за него. А и той харчи много от моите пари за витамини и сушено месо. Не бих се оплаквала от това, ако не беше едно нещо: всъщност не вярвам, че той е моят истински татко. Не мога да го докажа, но мисля, че този човек е един натрапник, който е чул за нашето семейство от моя истински татко, преди той да умре, а сега се преструва на него. Мисля, че този човек е търсел старчески дом, и сега е много доволен, понеже е намерил дом за чудо и приказ.

Маа Рамотсве се усети, че гледа Хапи Бапетси с искрено учудване. Нямаше съмнение, че тя казва истината; това, което я изуми, беше безочливостта, чистата, неприкрита безочливост на мъжете. Как смее този индивид да дойде и да се натрапва на тази добра, щастлива жена! Що за лъжа, що за измама! Що за откровена кражба!

— Можете ли да ми помогнете? — попита Хапи Бапетси. — Можете ли да разберете дали този човек е наистина моят татко? Ако е той, аз ще бъда добра дъщеря и ще се примиря. Но ако не е, предпочитам да отиде някъде другаде.

Маа Рамотсве не се поколеба.

— Ще разбера — каза тя. — Може да ми отнеме един-два дни, но ще разбера!

Естествено, по-лесно беше да се каже, отколкото да се направи. В наши дни се правят кръвни тестове, но тя много се съмняваше, че този човек ще се съгласи на това. Не, тя трябваше да опита нещо по-хитро, нещо, което безспорно щеше да покаже дали той е истинският баща, или не. Тя се сепна. Ами да! В тази история имаше нещо библейско. Какво, запита се тя, би направил Соломон?

Маа Рамотсве взе медицинска униформа от приятелката си сестра Гогве. Малко й стягаше, особено в раменете, понеже сестра Гогве, макар и щедро надарена, беше малко по-слаба от маа Рамотсве. Но след като веднъж се намъкна в нея и залепи сестрински поглед на физиономията си, тя досущ заприлича на сестра от болницата „Принцеса Марина“. Това беше добро прикритие, помисли си тя, и си отбеляза наум да го използва при удобен случай и в бъдеще.

Докато караше към къщата на Хапи Бапетси с белия си микробус, тя разсъждаваше за това, как африканската традиция да се подкрепят роднините може да опорочи хората. Познаваше един човек, сержант от полицията, който издържаше чичо си, две лели и един втори братовчед. Ако вярваш в стария племенен морал, не можеш да отблъснеш свой роднина. Този морал бе ценно нещо, но той значеше също, че шарлатаните и паразитите могат да си живеят много по-лесно, отколкото другаде. Именно те рушаха тази система, мислеше си тя. Те създаваха лошо име на старите обичаи.

Като наближи къщата, тя увеличи скоростта. В края на краищата това беше медицинска мисия и ако таткото седеше на стола пред къщата, трябваше да я види как пристига в облак от прах. Разбира се, той бе там, наслаждаващ се на утринното слънце, и се изправи в стола си, когато видя белия микробус да завива край вратата. Маа Рамотсве изключи двигателя и изтича до къщата.