Алегзандър Смит - Дамска детективска агенция №1

Тя излезе да види дали господин Дж. Л. Б. Матекони се нуждаеше от допълнителна светлина. Той стоеше до белия микробус, триейки ръцете си в един парцал.

— Сега всичко трябва да е наред — каза той. — Настроих двигателя и той върви гладко. Като пчела.

Тя плесна с ръце от удоволствие.

— Мислех, че ще трябва да го изхвърлиш — каза тя.

— Казах ти, че всичко може да бъде поправено — засмя се той. — Дори един стар микробус.

Той я последва вътре. Тя му сипа бира и отидоха да седнат на любимото й място — на верандата, близо до бугенвилиите. В една съседна къща недалеч свиреше музика, настойчивите традиционни ритми на градската музика.

Слънцето залезе и стана тъмно. Той седеше до нея в приятния мрак и слушаха доволно звуците на Африка, която се успокояваше за нощта. Някъде лаеше куче; двигател на кола изръмжа и след това заглъхна; появи се лек вятър, топъл прашен вятър, който носеше аромата на храстите.

Той я погледна в мрака, тази жена, която беше всичко за него — майка, Африка, мъдрост, разбиране, вкусни неща за ядене, тикви, кокошки, миризмата на топлия дъх на животните, бялото небе над безкрайната, безкрайна пустош и жирафът, който плаче, давайки сълзите си на жените, за да намажат с тях кошниците си; о Ботсуана, моята страна, моят дом.

Такива неща си мислеше той. Но как можеше да й каже нещо подобно? Всеки път, когато се опиташе да й каже това, което беше в сърцето му, думите, които му идваха, изглеждаха толкова неточни. Един монтьор не може да бъде поет, помисли си той, нещата не стоят така. Затова каза просто:

— Много съм щастлив, че ти оправих микробуса. Щях да съжалявам, ако някой друг те беше излъгал и ти беше казал, че не си струва да бъде поправян. Има такива хора в нашия занаят.

— Знам — каза маа Рамотсве. — Но ти не си такъв.

Той не каза нищо. Имаше случаи, когато просто трябва да говориш, или цял живот после ще съжаляваш, че не си го направил. Но всеки път, когато се опиташе да й каже какво е в сърцето му, не успяваше. Вече я беше помолил да се омъжи за него и това не се оказа много успешно. Той не се чувстваше много уверен, поне с хората; колите бяха нещо различно, разбира се.

— Много съм щастлив да седя тук с теб…

Тя се обърна към него.

— Какво каза?

— Казах: моля те, маа Рамотсве, омъжи се за мен. Аз съм просто господин Дж. Л. Б. Матекони, това е всичко, но те моля, омъжи се за мен и ме направи щастлив.

— Разбира се, че ще се омъжа за теб — каза маа Рамотсве.

Една от основните народности, обитаващи Ботсуана. — Бел.ред.

Езикът на народността тсуана. — Бел.ред.

Народност в Ботсуана, Лесото и северната част на Южна Африка. — Бел.ред.

Старото название на бившата резервация на народността зулу, днес част от провинция в Южна Африка. — Бел.ред.

Народност, населяваща Суазиленд. — Бел.ред.

Втората по големина етническа група в Южна Африка след зулу. — Бел.ред.

Националната валута на ЮАР. — Бел.ред.

По името на дървото, което тези червеи обитават. Всъщност става дума за гъсениците на императорската пеперуда. — Бел.прев.

Африкански националистичен лидер, първият президент на Ботсуана. — Бел.ред.

Паричната единица в Ботсуана. — Бел.ред.

Паразити. — Бел.ред.

Зъл дух в някои африкански вярвания. — Бел.прев.

Провинция в ЮАР, разположена на Индийския океан. — Бел.ред.

Зловреден сладострастен воден дух в африканския фолклор. — Бел.ред.

Малобройна етническа група в Ботсуана. — Бел.ред.

Африкански амулет, който се прави от кост на жив човек. — Бел.прев.

Костта между китката и ставите на пръстите. — Бел.прев.

Хендрик Ферворд 1901–1966 — южноафрикански държавник, един от архитектите на политиката на апартейд. — Бел.ред.

Народност, обитаваща Намибия, Ангола и Ботсуана. — Бел.ред.