Алегзандър Смит - Дамска детективска агенция №1

— Маа?

Тя бързо се обърна. Една жена стоеше на вратата, триейки ръцете си в един парцал.

Маа Рамотсве пристъпи през празното място в оградата.

— Здравейте, маа — каза тя. — Аз съм маа Рамотсве.

— Аха — кимна жената. — Аз съм маа Нотши.

Маа Рамотсве я изучаваше с поглед. Тя беше жена, наближаваща шейсетте, носеше дълга рокля от вида, който носеха жените хереро 19 19 Народност, обитаваща Намибия, Ангола и Ботсуана. — Бел.ред. , но не беше хереро, маа Рамотсве можеше да познае това.

— Дошла съм да видя вашия мъж — каза тя. — Трябва да го помоля за нещо.

Жената излезе от сенките и застана пред маа Рамотсве, разглеждайки безцеремонно лицето й.

— Дошли сте за нещо? Искате да купите нещо от него?

Маа Рамотсве кимна.

— Чух, че той е много добър лечител. Имам неприятности с друга жена. Тя е решила да ми отнеме мъжа и аз искам нещо, което ще й попречи.

— Той може да ви помогне — усмихна се по-старата жена. — Може би има нещо такова. Но сега не е вкъщи. Отиде в Лобатсе до събота. Ще трябва да дойдете след това.

Маа Рамотсве въздъхна.

— Пътуването беше дълго и ожаднях. Имате ли вода, сестро?

— Да, имам. Можете да влезете и да поседите в къщата, докато я изпиете.

Стаята беше малка, в нея имаше една маса, която се клатеше, и два стола. В ъгъла се виждаше традиционен сандък за зърно и един очукан ламаринен куфар. Маа Рамотсве седна на единия стол, докато жената донесе бяла емайлирана чаша с вода, която даде на посетителката си. Водата беше малко застояла, но маа Рамотсве я изпи с благодарност.

След това остави чашата на масата и погледна жената.

— Дошла съм за нещо, както знаете. Но дойдох и да ви предупредя за нещо.

Жената седна на другия стол.

— Да ме предупредите?

— Да — каза маа Рамотсве. — Аз съм машинописка. Знаете ли какво е това?

Жената кимна.

— Работя в полицията — продължи маа Рамотсве. — И ми се случи да напечатам нещо за вашия мъж. Те знаят, че той е убил онова момче, онова от Катсана. Знаят, че той е човекът, който го е взел и го е убил, за да направи мути. Скоро ще арестуват мъжа ви и после ще го обесят. Дойдох да ви предупредя, че ще обесят и вас, защото казват, че сте съучастница. Те казват, че и вие сте участвали в убийството. Аз не мисля, че те трябва да бесят жени. Затова дойдох да ви кажа, че бързо можете да спрете това, ако дойдете с мен в полицията и им кажете какво се е случило. Те ще ви повярват и вие ще се спасите. Иначе ще умрете много скоро. Следващия месец.

Тя млъкна. Другата жена беше изпуснала парцала, който държеше, и я гледаше с широко отворени очи. Маа Рамотсве познаваше миризмата на страха — силната, остра миризма, която хората излъчват през порите на кожата си, когато са уплашени; сега горещият въздух беше натежал от тази миризма.

— Разбрахте ли какво ви казах? — попита тя.

Жената на знахаря затвори очи и каза:

— Не съм убивала онова момче.

— Знам — каза маа Рамотсве. — Жените никога не правят такива неща. Но това няма значение за полицията. Те имат доказателства против вас и правителството иска вие също да бъдете обесена. Първо мъжът ви; после и вие. Знаете, те не харесват магията. Срамуват се. Мислят, че това не е модерно.

— Но момчето не е мъртво — каза жената. — То е в обора, в който го заведе мъжът ми. Работи там. Още е живо.

Маа Рамотсве отвори вратата пред жената и я затвори зад нея. След това отиде до вратата на шофьора, отвори я и се настани на седалката. Тя бе станала много гореща от слънцето — толкова гореща, че я опари през плата на роклята й, но такава болка сега нямаше значение. Единствено важно беше да направят това пътуване, което според жената щеше да им отнеме четири часа. Сега беше един часът. Щяха да стигнат там тъкмо преди залез и можеха да тръгнат обратно веднага. Ако трябваше да спрат някъде през нощта, понеже пътят бе много лош, можеха да спят отзад в микробуса. Важното беше да вземе момчето.

Пътуваха в мълчание. Другата жена се опита да я заговори, но маа Рамотсве не й обърна внимание. Нямаше какво да каже на тази жена; нищо, което да искаше да й каже.

— Не сте добра жена — каза накрая жената на знахаря. Не говорите с мен. Аз се опитвам да ви заговоря, но вие не ми обръщате внимание. Мислите, че сте по-добра от мен, нали?

Маа Рамотсве се обърна към нея.

— Единствената причина, поради която ми показвате къде е това момче, е, че се страхувате — каза тя. — Не го правите, защото искате то да се върне при родителите си. Не ви е грижа за това, нали така? Вие сте лоша жена и аз ви предупреждавам, че ако полицията научи, че вие и мъжът ви продължавате да се занимавате с магия, ще дойде и ще ви отведе в затвора. А ако те не го направят, аз имам приятели в Габороне, които ще дойдат и ще го направят вместо тях. Разбирате ли какво казвам?