Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Maa Рамотсве, дъщерята на покойния Обед Рамотсве от Мочуди, близо до Габороне, Ботсуана, Африка, беше обявила годежа си с господин Дж. Л. Б. Матекони, син на покойния Пумфамилитсе Матекони от Тлоквенг, фермер и в последните си години главен портиер на Централното управление на железниците. По всеобщо мнение те щяха да бъдат чудесна двойка — тя бе основателка и собственичка на „Дамска детективска агенция №1“, единствената детективска агенция в Ботсуана, която се занимаваше с проблемите и на дамите, и на всички останали; той бе собственик на „Тлоквенг роуд спийди моторс“ и имаше репутацията на един от най-добрите автомонтьори в страната. Хората казваха, че различните интереси са хубаво нещо за един брак. Традиционните бракове, в които мъжът взема решенията и управлява повечето от семейното имущество, бяха съвсем в реда на нещата за жени, които искат цял живот само да готвят и да се грижат за децата, но времената вече бяха други и от гледна точка на образованите жени, които искаха да постигнат нещо в живота си, несъмнено и за двамата съпрузи беше по-добре да си имат занимание.

Имаше много примери за такива бракове. Например този на маа Макететсе, която бе отворила малка фабрика за производство на къси панталони за ученици. Тя бе започнала от една тясна и задушна стая в задната част на къщата си, но по-късно бе взела братовчедите си да кроят и шият и цехът й се бе превърнал в една от преуспяващите фирми в Ботсуана, която изнасяше панталони за Намибия въпреки сериозната конкуренция на големите фабрики за облекло в Кейптаун. Тя се бе омъжила за господин Седрик Макететсе, който въртеше два магазина за алкохол в столицата Габороне и наскоро бе отворил трети във Франсистаун. Местният вестник бе публикувал малко смущаваща статия за тях с привличащото внимание заглавие: „Производителка на панталони закопчава търговец на питиета.“ И двамата бяха членове на Търговската камара и за всички бе ясно, че господин Макететсе безкрайно се гордее с търговските успехи на жена си.

Естествено жената, която има успешен бизнес, трябва да си отваря очите на четири дали мъжът, който я ухажва, не търси всъщност начин до края на живота си да си живее без материални грижи. Такива случаи имаше много и маа Рамотсве беше забелязала, че последиците от подобни съюзи почти неизбежно биваха катастрофални. Мъжът или се пропиваше, или проиграваше печалбите от предприятието на жената, или пък се опитваше да поеме бизнеса в свои ръце и в резултат го съсипваше. Мъжете не са лоши търговци, но жените не им отстъпват, беше мнението на маа Рамотсве. Жените бяха по-пестеливи по природа — налагаше се да бъдат, за да могат да водят домакинство, разполагайки с оскъдни средства, и да изхранват вечно гладните детски гърла. Децата ядяха толкова много, че сякаш човек никога не можеше да сготви достатъчно тиква или овесена каша, за да напълни гладните им стомаси. А що се отнася до мъжете, на тях им дай само да поглъщат огромни количества скъпо месо. Всичко това кара жената да се обезсърчава.

„Това ще бъде добър брак — казваха хората, когато чуеха за годежа на маа Рамотсве с господин Дж. Л. Б. Матекони. — На него може да се разчита, а тя е много добра жена. Ще бъдат щастливи — всеки от тях ще си гледа бизнеса и ще си пият заедно чая.“

Маа Рамотсве бе наясно с ширещите се мнения за годежа си и ги споделяше. След като бракът й с джаз тромпетиста и непоправим женкар Ноте Мокоти завърши катастрофално, тя бе решила никога да не се омъжва повторно, въпреки нееднократните предложения. И наистина, когато господин Дж. Л. Б. Матекони й направи предложение, тя отначало го отхвърли, но шест месеца по-късно все пак се съгласи. Бе осъзнала, че най-добрата проверка на бъдещия съпруг е да си зададеш един-единствен прост въпрос, който може да формулира всяка жена — или поне всяка жена, която е имала добър баща, — въпрос, чийто отговор тя ще разбере интуитивно. Тя си бе задала този въпрос по отношение на господин Дж. Л. Б. Матекони и отговорът бе недвусмислен.

„А какво би си помислил за него моят покоен баща?“ — се бе запитала тя. Това стана в същия ден, когато прие предложението на господин Дж. Л. Б. Матекони, така, както човек, след като завие на някой кръстопът, се пита дали това е правилната посока. Тя помнеше къде бе, когато си зададе въпроса. Бе излязла на вечерната си разходка близо до дигата, на една от пътеките, криволичещи из бодливите храсти. В един момент спря внезапно и погледна нагоре към небето, към избледнялата синева, която на залез-слънце внезапно се изпъстря с медночервени ивици. Бе тихо и тя бе съвсем сама. И тогава тя изрече въпроса на глас, сякаш някой край нея би могъл да чуе.