Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Тя обсъди въпроса с господин Дж. Л. Б. Матекони, който се съгласи с нея, че не й остава голям избор.

— Ако продължаваш така — каза той мрачно, — ще банкрутираш. Виждал съм това да се случва с други фирми. Назначават им един човек — казва се съдебен надзорник. Той е като лешояд, кръжи ли, кръжи наоколо. Много е лошо, когато такова нещо се случи с някоя фирма.

Маа Рамотсве цъкна с език.

— Не искам това да се случи — каза тя. — Ще бъде много тъжен край за агенцията.

Те се спогледаха мрачно. Тогава господин Дж. Л. Б. Матекони каза:

— Ще ти се наложи да я уволниш. На мен вече ми се е налагало да уволнявам монтьори. Не е лесно, но така е в света на бизнеса.

— Тя беше толкова доволна, когато я повиших — отвърна тихо маа Рамотсве. — Не мога изведнъж да й кажа, че повече няма да е детектив. Тя си няма никого тук, в Габороне. Нейното семейство е на север, в Бобононг. Мисля, че са много бедни.

Господин Дж. Л. Б. Матекони поклати глава. Има много бедни хора — каза той. — Много от тези хора страдат ужасно. Но не можеш да печелиш от въздуха. Това е ясно на всички. Трябва да събереш, каквото си получил, и после да извадиш, каквото си похарчил. Разликата е печалбата ти. В твоя случай пред тая цифра стои знак минус. Не можеш…

— Не мога — прекъсна го маа Рамотсве. Не мога да я уволня сега. Аз съм й като майка. Тя толкова иска да е детектив и работи толкова много.

Господин Дж. Л. Б. Матекони погледна в краката си. Той подозираше, че маа Рамотсве очаква от него да предложи нещо, но не беше съвсем сигурен какво трябва да е то. Дали очакваше да й даде пари? Или искаше той да плаща сметките на „Дамска детективска агенция №1“, макар ясно да бе показала, че очаква той да продължи да ръководи работилницата си, докато тя се грижи за своите клиенти и проблемите, които ги тревожат?

— Не искам ти да плащаш — каза маа Рамотсве с такава твърдост в погледа, че събуди у него едновременно страх и възхищение.

— Разбира се, че не — побърза да отговори той. — Дори не съм си го помислял.

— От друга страна — продължи маа Рамотсве, — ти се нуждаеш от секретарка в сервиза. Сметките ти са в пълен безпорядък, не е ли така? Ти никога не си записваш какво плащаш на тия твои безполезни чираци. Сигурно им даваш пари назаем. Записваш ли си?

Господин Дж. Л. Б. Матекони се чудеше накъде да погледне. Как бе узнала тя, че всеки от чираците му дължеше по повече от шестстотин пули? И че нямаше изгледи да успеят да му ги върнат?

— Значи искаш тя да дойде да работи при мен? — попита той, изненадан от предложението. — Но какво ще стане с работата й като детектив?

Маа Рамотсве замълча за миг. Тя не бе обмисляла нещата предварително, но в главата й вече започваше да се оформя един план. Ако преместеха агенцията в сервиза, маа Макутси би могла да запази работата си като помощник-детектив и в същото време да върши секретарската работа, от която имаше нужда там. Господин Дж. Л. Б. Матекони би могъл да й плаща за това и по този начин разходите на агенцията щяха да намалеят. А това, заедно с наема, който би могла да взема за сегашния офис, би подобрило значително финансовото й състояние.

Тя обясни плана си на Господин Дж. Л. Б. Матекони. Макар че винаги се бе съмнявал в ползата от маа Макутси, той веднага видя предимствата на идеята на маа Рамотсве, сред които не на последно място бе, че това би я направило щастлива. А той чудесно знаеше, че това е най-важното нещо за него.

Маа Рамотсве прочисти гърлото си.

— Маа Макутси — започна тя, — мислех си за бъдещето.

Маа Макутси, която бе приключила пренареждането на шкафа, бе запарила ройбос и тъкмо се настаняваше удобно за половинчасовата си почивка, която обикновено правеше в единайсет сутринта. Започнала бе да чете списание — стар брой на „Нашънъл джиографик“, дадено й от неин братовчед, който беше учител.

— Бъдещето ли? Да, това е много интересно. Но според мен не е толкова интересно, колкото миналото. В това списание има една много хубава статия, маа Рамотсве — каза тя. — Ще ви го дам, след като го прочета. Тя е за нашите предци горе, в Източна Африка. Говори се за някакъв д-р Лийки. Той е много известен доктор по кости.

— Доктор по кости ли? — озадачи се маа Рамотсве. Обикновено маа Макутси се изразяваше много добре както на английски, така и на сетсуана, но от време на време използваше доста необичайни изрази. Какво ли значеше „доктор по кости“? Звучеше по-скоро като шаман, но едва ли някой шаман би се казвал „д-р Лийки“.

— Да — продължи маа Макутси, той знае всичко за много старите кости. Изравя ги и ни разказва за миналото. Ето, погледнете това тук.