Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

— Мотопи! — извика раа Пула. — Хвани това дете! Доведи го тук!

Мъжът с фенера пъргаво се придвижи през тревата, без да отмества лъча светлина от малката фигурка. Щом го достигна, детето изведнъж рязко се дръпна в тъмното, но изглежда нещо му пречеше да се движи бързо и то се спъна и падна. Мъжът посегна към него, като изпусна фенера. Чу се отчетлив звук, сякаш фенерът бе паднал върху камък, и светлината угасна. Но мъжът вече беше хванал детето и го държеше във въздуха, докато то риташе и се гърчеше.

— Не се бори с мен, малкия — каза той на сетсуана. — Няма да ти направя нищо лошо. Няма да ти направя нищо лошо.

Детето ритна отново и кракът му улучи човека в стомаха.

— Няма да правиш така! — той разтърси детето и го удари през рамото, без да го изпуска с другата ръка. — Ето! Това ще получиш, ако удряш чичо си! Ако не слушаш, ще отнесеш още!

Изненадано от удара, детето спря да се противи и се отпусна.

— Май има и още нещо — мърмореше мъжът, докато се приближаваше към огъня на раа Пула. — Миришеш ми.

Той остави детето на земята, до масата с петромаксовата лампа, но продължи да го държи за китката, в случай че се опита да избяга или да ритне някой от белите.

— Значи това бил нашият малък чакал — рече раа Пула, навеждайки се към детето.

— То е голо — каза жената. — Няма нищо на себе си.

— На колко ли е години? — попита един от мъжете. — Сигурно най-много на шест-седем.

Раа Пула вдигна лампата и я приближи към детето, осветявайки лицето му, което беше цялото в малки белези и драскотини, все едно че някой го беше влачил през трънаците. Коремът му бе хлътнал и ребрата му се брояха, задничето му почти не се виждаше, а на единия му крак, точно през свода на ходилото, зееше отворена рана, обрамчена с бяло.

Момчето погледна нагоре към лампата и сякаш се сви под чуждите изпитателни погледи.

— Кой си ти? — попита раа Пула на сетсуана. — Откъде идваш?

Детето гледаше към лампата, но не реагира на въпроса.

— Опитай на каланга — предложи раа Пула на Мотопи. — Опитай на езика на каланга, после на хереро. Може да е хереро. Или пък базарва 1 1 Хереро, базарва — племенни народи, обитаващи Намибия, Ангола и Ботсуана. — Бел.ред. . Ти можеш да се разбираш на тези езици, Мотопи. Виж дали ще успееш да измъкнеш нещо от него.

Мъжът приклекна, за да бъде на нивото на очите на детето, и заговори на един от езиците, като внимателно произнасяше думите. Реакция нямаше и той премина на друг. Детето все така мълчеше.

— Това дете май не може да говори — каза той. — Мисля, че не разбира какво казвам.

Жената пристъпи напред и посегна към рамото на детето.

— Горкото — рече тя, — изглеждаш все едно че… — Внезапно тя изписка и рязко дръпна ръката си. Момчето я беше ухапало.

Мъжът сграбчи дясната ръка на детето и го дръпна към себе си. След това се наведе напред и го зашлеви по лицето.

— Не така! — извика той. — Лошо момче!

Жената се разгневи и изблъска мъжа настрана.

— Не го удряй! — извика тя. — Не виждаш ли, че е уплашено?! Не искаше да ме нарани. Просто не биваше да посягам към него.

— Не бива едно дете да хапе хората, маа — тихо каза мъжът. — Ние тук не обичаме такива работи.

Жената уви около ръката си кърпичка, която бързо се просмука с кръв.

— Ще ви дам пеницилин — каза раа Пула. — Ухапването от човек може да направи голяма беля.

Те погледнаха надолу към детето, което беше легнало, сякаш се канеше да заспи, но всъщност ги дебнеше.

— Това дете мирише много странно — каза Мотопи. — Забелязахте ли, раа Пула?

Раа Пула подуши.

— Наистина — каза той. — Може да е от раната. Тя е загноила.

— Не — възрази Мотопи. — Аз имам много чувствителен нос. Мога да помириша раната, но освен нея има и друга миризма. Тази миризма я няма при децата.

— И каква е тя? — попита раа Пула. — Разпознаваш ли я?

Мотопи кимна.

— Да — каза той. — Това е миризма на лъв. Никой друг не мирише така, както лъвът.

Настана мълчание. След това раа Пула се засмя.

— Малко сапун и вода ще решат въпроса — каза той. — Ще сложим нещо и на раната на крака. Малко сулфатиацол.

Мотопи предпазливо вдигна детето. То го гледаше уплашено, но не се възпротиви.

— Изкъпи го и го остави в палатката си — разпореди раа Пула. — Не му давай да избяга.

Клиентите се върнаха на местата си край огъня. Жената размени поглед с мъжа, който повдигна вежди и сви рамене.

— Откъде, за бога, идва това дете? — попита тя раа Пула, докато той разбутваше огъня с овъглена пръчка.