Ричард Монтанари - Момичета с броеници

Здесь есть возможность читать онлайн «Ричард Монтанари - Момичета с броеници» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Момичета с броеници: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Момичета с броеници»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В този роман Монтанари за пръв път въвежда инспектора от „Отдел убийства“ към полицията във Филаделфия Кевин Бърн, печения ветеран с най-много разкрити убийства, и подгласничката му Джесика Балзано, съвсем начинаеща полицайка. Те вече са затънали до гуша в разследвания, когато в града започва да вилнее неизвестен изверг. Неговите сексуални фантазии са вдъхновени от гимназистките от католическото училище и той скоро започва да сее труповете им в провокативни пози из целия град. Светът, обрисуван от Монтанари, е изключително плашещ, но именно този свят има остра нужда от инспектори като Бърн и Балзано. Методите на двамата при разследването на убийствата се допълват, без да влизат в сблъсък, за да доведат романа до спираща дъха кулминация.

Момичета с броеници — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Момичета с броеници», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ричард Монтанари

Момичета с броеници

„Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си)

да те пази по пътя“

Изход 23:20

Пролог

Цветница, 23:55 ч.

Около нея витае някаква зимна тъга, дълбоко заседнала меланхолия. Никак не съответства на шестнайсетте й години. Дори в смеха й не прозира някаква вътрешна радост.

А може радостта изобщо да липсва.

Такива като нея се срещат постоянно: тя винаги върви сама, притиснала учебниците към гърдите си, с поглед вперен в земята, неизменно замислена. Вечно изостава с няколко крачки от останалите момичета и приема с готовност редките трохи на дружбата, които й подхвърлят. Преминала е всички жалони на съзряващата младост, отрупана с чужди грижи. Отказва да приеме хубостта си, сякаш някой й дава право на избор.

Името й е Теса Ан Уелс.

Има дъх на току-що откъснати цветя.

— Не те чувам — казвам й.

— … господ е с тебее — долита слабият глас откъм параклиса. Вероятно е задрямала и съм я стреснал. Взех я рано сутринта в петък, а вече наближава полунощ в неделя. Цялото това време прекара в параклиса, в почти непрестанни молитви.

Самият параклис, естествено, не е истински, а е пригоден от бивш килер, но вътре има всичко необходимо за размисъл и молитва.

— Така не се прави — казвам. — Нали знаеш, че всяка дума носи свой отделен смисъл?

Откъм параклиса:

— Знам.

— Представи си сега колко много хора се молят по света в този миг. Ще вземе ли Бог да си губи времето с неискрените?

— Няма.

Отивам по-близо до вратата:

— А нима искаш Бог да ти покаже презрението си в деня, в който ще грабне живите? 1 1 „После ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем“. — I Солуняни, 4:17. — Б.пр.

— Не ща.

— Добре — отговарям. — На коя десетка си?

Минават няколко секунди, докато ми отговори. В тъмния параклис се налага да брои опипом.

Най-сетне отвръща:

— Третата.

— Почни отначало.

Запалвам и останалите молитвени свещи. Допивам си виното. Макар повечето хора да мислят обратното, ритуалите на светото причастие невинаги са сериозно тържествени — напротив, в ред случаи дават повод за радост и празничност.

Тъкмо да отворя уста, за да подсетя Теса, тя подхваща отново молитвата, но този път ясно, членоразделно и надъхано:

— Радвай се, благодатни Марио! Господ е с тебе…

Надали има по-прекрасен звук от девичата молитва.

— Благословена си ти между жените…

Поглеждам часовника си. Току-що превали полунощ.

— И благословен е плодът на твоята утроба, Исус…

Време е.

— Света Марио, Майко Божия…

Изваждам спринцовката от калъфа й. Пламъкът играе по иглата. Светият Дух е тук.

— Моли се за нас грешници…

Страстната седмица започна.

— Сега и на смъртния ни час…

Отварям вратата и влизам в параклиса.

Амин.

Първа част

„Мъртвите деца

не спомени,

а сънища ни дават.“

Томас Линч, „Начинанието“

1.

Понеделник, 03:05 ч.

Този час е добре познат на всички, които са го посрещали; час, в който мракът напълно сваля наметалото на здрача, а улиците опустяват и утихват; час, в който сенките се сливат в едно и се разтварят. Час, в който страдалците не вярват в настъпването на зората.

Всеки град си има такъв квартал, неговата си неонова Голгота.

Във Филаделфия той се нарича Саут Стрийт.

И в тази нощ, докато останалата част на Града на братската обич спеше, докато реките се вливаха безмълвно в морето, амбулантният търговец на плът се спусна по Саут Стрийт, сякаш бе сух, пърлещ вятър. Между Трета и Четвърта улица отвори тежка порта от ковано желязо, мина по тясната алея и влезе в частния клуб „Парадайз“. Неколцината пръснати из залата клиенти го видяха и моментално отвърнаха очи. Във втренчения му поглед съзряха портал към собствените си очернени души и усетиха, че и най-малкият контакт с него, дори за миг, би ги обременил с прекалено голямо познание.

За запознатите със занаята му търговецът бе загадка, която никой нямаше желание да разгадае.

Бе едър мъж, над метър и осемдесет, широко скроен, с яки, груби ръце, заплашващи с разправа всеки, който би му се изпречил. Косата му бе с цвета на сламата; имаше студени зелени очи, в които пламъкът на свещта създаваше искри от лъскав кобалт; очи, способни да обхванат хоризонта с един-единствен поглед, без да пропуснат нищо. Над дясното имаше лъскав келоид — въжест белег под формата на обърнато надолу V. Яките му гръбни мускули опъваха докрай дългото палто от черна кожа.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Момичета с броеници»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Момичета с броеници» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Момичета с броеници»

Обсуждение, отзывы о книге «Момичета с броеници» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x