Ричард Монтанари: Момичета с броеници

— Задържаният падна по циментово стълбище, докато се мъчеше да избяга — подсказа Бърн на доктор Хърш.

Ейвръм Хърш си го записа. Можеше и да е млад, но бе родом от окръга Джеферсън. И вече знаеше, че сексуалните хищници — особено педофилите — са доста тромави хора, които често се спъват и падат. Понякога дори чупеха кости.

— Нали така, мистър Прат? — запита Бърн.

Гидеън Прат гледаше втренчено пред себе си.

— Нали така, мистър Прат? — повтори Бърн.

— Да — каза Прат.

— Кажи го със свои думи.

— Докато бягах от полицията, паднах по едно стълбище и се самонараних.

Хърш и това си записа.

Кевин Бърн сви рамене и попита:

— Докторе, не намирате ли, че нараняванията на мистър Прат са характерни за падане по циментово стълбище?

— Абсолютно — съгласи се Хърш.

Това също си го записа.

По пътя към болницата Бърн проведе дискусия с Гидеън Прат, по време на която му внуши мъдрата мисъл, че преживяното на паркинга е само дегустация на онова, което го очаква, ако реши да подаде оплакване от оказано му полицейско насилие. Освен това Бърн уведоми Прат, че вече има трима свидетели, готови да дадат показания, че са били очевидци на това, как заподозреният се е спънал и паднал по стълбите по време на гонитбата. До един почтени граждани.

В допълнение към горното Бърн съобщи, че няколкото минути път по краткия маршрут от болницата до полицейското управление щели да се сторят на Прат най-дългите минути през целия му живот. За справка Бърн посочи няколкото инструмента в задната част на микробуса: електрически прободен трион, хирургичен чук за чупене на кости, електрическа ножица за жив плет. Очите на Прат в този миг донесоха на Бърн огромно задоволство — един прозорец към истинския страх, през който Прат сигурно е надничал много пъти, докато жертвите му — децата, чийто живот бе съсипал — са треперели от ужас.

Прат го разбра .

А сега вече го имаше черно на бяло.

Няколко минути по-късно Хърш събу панталона и мръсното бельо на Гидеън Прат, а открилата се гледка накара Бърн да поклати глава. Гидеън Прат бе обръснал срамните си косми. Прат погледна към слабините си, после към Бърн.

— Става дума за ритуал — каза. — Религиозен ритуал.

— И разпъването на кръст е ритуал, говедо — избухна Бърн от другия край на стаята. — Искаш ли да отскочим до „Хоум Депо“ 2 2 Най-голямата в света мрежа от магазини за материали за дома. — Б.пр. за някои религиозни стоки?

В този миг Бърн улови погледа на стажанта. Доктор Хърш кимна — сиреч, щяха да се сдобият с мостра на срамен косъм. Човек не може чак толкова гладко да се обръсне. Бърн прие сигнала и продължи атаката:

— И ако си мислиш, че тази ти церемонийка ще ни попречи да ти вземем проба, то ти си официално обявен за тъп гъз — отсече Бърн. — Сякаш досега някой се е съмнявал. — Доближи се на няколко сантиметра от лицето на Прат. — Колко му е да те задържим, докато ти пораснат нови.

Прат вдигна очи към тавана и въздъхна.

Явно тази мисъл не го бе спохождала.

Бърн седеше в колата си на паркинга пред полицейското управление и разпускаше след дългия ден. Кафето бе остро, както е във всяка полицейска кафетерия. Добавените няколко глътки „Джеймсън“ 3 3 Вид ирландско малцово уиски. — Б.пр. успяваха да го позагладят.

Над маджунената луна небето бе ясно, черно, безоблачно. Пролетта нашепваше за себе си.

Ще дремне няколко часа във взетия назаем микробус, с който бе примамил Гидеън Прат, после следобед ще го върне на приятеля си Ърни Тедеско. Ърни притежаваше малка транжорна за месо в „Пензпорт“ 4 4 Квартал в град Филаделфия, щат Пенсилвания, известен като Града на братската обич. — Б.пр. .

Бърн опипа провисналото над дясното му око парче кожа. Белегът бе топъл и мек под пръстите му и пазеше спомена за болка, която, поне за момента, отсъстваше — една фантомна скръб, разгоряла се за пръв път преди много години. Свали стъклото, затвори очи и усети как гредите на спомена поддават.

В съзнанието му, в онова отдалечено ъгълче, където си дават среща желанието и отвращението, мястото, където тъй отдавна бяха бушували водите на река Делауеър, се появяват последните мигове от живота на едно момиченце, разгръща се целият тих ужас…

… вижда личицето на Деърдре Петигрю. Майка й й е казала всичко, което трябва, за пазенето от непознати, но сърцето й е добро и доверчиво. Денят е зноен, Деърдре поспира да пийне вода от чешмичката в парка „Хароугейт“. На съседната пейка седи мъж — бял мъж с два красиви червени балона в ръка. Казва й, че навремето е имал внучка на нейните години. Обичал я много, но я блъснала кола и тя умряла. Толкова тъжно, казва Деърдре. Казва му, че кола е блъснала и котето й, Джинджър, което също умряло. Мъжът кимва, а в окото му се появява сълза. Казва, че всяка година на рождения ден на внучката си купувал балони и ги пускал да летят тук, в любимия й парк. Две години, откакто се поминала. Две години, два балона.