Ричард Монтанари: Момичета с броеници

— Парите в теб ли са? — попита търговецът.

Гидеън Прат потупа джоба си.

Търговецът обшари двамата с мигновен поглед, бръкна в джоба на палтото си и извади връзка ключове. Но преди да отключи предната дясна врата на микробуса ги изпусна на земята.

Прат и Диабло инстинктивно отклониха вниманието си и ги проследиха с поглед.

В следващия добре преценен миг търговецът се наведе да ги вдигне. Но вместо тях сграбчи железния лост, който предварително бе оставил до дясната предна гума. С изправянето си се извъртя на пета и нацели с лоста лицето на Диабло точно в средата. От носа му бликна дебела струя алена кръв, примесена с парченца хрущял. Ударът бе нанесен с хирургическа точност и идеално премерена сила — да осакати и обезвреди противника, без да го убие. Лявата ръка на търговеца измъкна смит енд уесъна от пояса на Диабло.

Животинският инстинкт накара замаяния и сащисан Диабло да се нахвърли на търговеца. Погледът му бе замъглен от кръвта и неволните сълзи. Но атаката му срещна ръкохватката на смит енд уесъна, насочена с пълна сила от якия търговец. Ударът разпиля в студения нощен въздух шест от зъбите на Диабло, които се изрониха по асфалта със звук на падащи перли.

Диабло зави от болка и се строполи на неравната повърхност.

Но бидейки истински воин, успя да се изправи на колене, след което вдигна разколебан поглед в очакване на довършващия удар.

— Бягай — заповяда му търговецът.

Диабло спря за секунда. Дъхът му хъхреше на пресекулки. Изплю насъбралата се в устата му кръв и слуз. Когато търговецът запъна ударника на револвера и опря дулото в челото му, Диабло осъзна колко полезно ще е да изпълни разпореждането.

Надигна се с огромно усилие и тръгна, залитайки, към Саут Стрийт, без да отлепя поглед от търговеца. След което изчезна.

Тогава търговецът пренесе вниманието си върху Гидеън Прат.

Прат се помъчи да заеме заплашителна поза, но явно тази дарба му липсваше. Той бе педофил, изнасилвач и убиец на деца, но силата му не струваше и пукната пара срещу друг мъж, особено срещу чудовище от рода на търговеца. Изправен бе пред онзи миг, който всеки педофил очаква с ужас — мигът на бруталната равносметка за извършените от него грехове срещу човечеството, че и срещу Бога.

— К-к-кой си ти? — изпелтечи Прат.

Търговецът отвори задната врата на микробуса. Най-спокойно положи оръжието и лоста, след което свали дебелия си колан от телешки бокс. Обви твърдата кожа около пръстите на ръката си.

— Сънуваш ли? — запита търговецът.

— Какво?

— Имаш… ли… сънища ?

Гидеън Прат изгуби и ума, и дума.

За Кевин Франсис Бърн — инспектор от отдел „Убийства“ на филаделфийската полиция — отговорът му всъщност нямаше никакво значение. Отдавна бе тръгнал по следите на Гидеън Прат и бе успял да го примами в капана с прецизност и старание — сценарий, който изцяло бе обзел собствените му сънища.

Гидеън Прат бе изнасилил и убил десетгодишната Деърдре Петигрю в парка „Хароугейт“, а отделът бе на границата да се откаже от разследването на случая. Дотогава Прат не бе убивал нито една от жертвите си, та Бърн съзнаваше колко ще му е трудно да го примами. На настъпването именно на този миг бе посветил няколкостотин часа от личното си време и ред безсънни нощи.

И сега, докато разсъмването бе все още неясен слух в Града на братската обич, Кевин Бърн пристъпи, нанесе първия си удар и получи своето възнаграждение.

Двайсет минути по-късно бяха вече сред спуснатите завеси на спешната приемна на болницата „Джеферсън“. Точно в средата стоеше Гидеън Прат. От едната му страна бе Бърн, а от другата — дежурният стажант-лекар Ейвръм Хърш.

На челото си Прат имаше буца с размера и цвета на гнила слива. Устната му бе сцепена, на дясната му буза се открояваше тъмно лилаво охлузване, а носът му имаше вид на счупен. Дясното му око бе почти затворено от оток. Бялата му навремето риза бе станала тъмнокафява от съсирилата се кръв.

Докато оглеждаше унизения, посрамения, но заловен престъпник, Бърн си мислеше за партньора си от отдел „Убийства“, онзи железен мъж на име Джими Пюрифай. Джими щеше да се кефи сега — мина му през ум на Бърн. Много си падаше по ония образи, от които Филаделфия има сякаш неизчерпаеми запаси — уличните професори, пророците наркомани, проститутките със сърца от мрамор.

Но най-вече Джими си падаше по ловенето на гадове. Колкото по-гаден бе престъпникът, толкова повече се опиваше Джими от лова.