Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Погледна нагоре към небето, донякъде очаквайки да намери там отговора. Но той естествено не бе там, а пък тя и без това си го знаеше, нямаше нужда да гледа. Тя не се съмняваше, че Обед Рамотсве, който бе видял всякакви мъже по време на работата си в ония далечни мини и който бе научил слабостите на всички тях, би одобрил господин Дж. Л. Б. Матекони. И ако това бе така, тогава тя не би трябвало да има никакви опасения за бъдещия си съпруг. Той щеше да се отнася добре с нея.

Сега, докато седеше в офиса на „Дамска детективска агенция №1“, в компанията на своята помощничка маа Макутси, завършила като първенец на випуска си в Ботсуанския колеж за секретарки, тя размишляваше над решенията, които щеше да й се наложи да вземе поради предстоящия си брак с господин Дж. Л. Б. Матекони. Първият въпрос бе къде щяха да живеят в бъдеще. Проблемът беше разрешен сравнително бързо — къщата на господин Дж. Л. Б. Матекони близо до някогашния Армейски клуб на Ботсуана, безспорно забележителна със старата си веранда в колониален стил и с лъскавия си ламаринен покрив, не бе толкова подходяща, колкото нейният дом на „Зебра драйв“. Градината около неговата къща бе рехава, всъщност направо си беше един гол двор, докато тя притежаваше немалко дървета папая, няколко акации, които хвърляха чудесна сянка, и грижливо гледана леха с пъпеши. Още повече, ако се вземеше предвид обзавеждането, къщата на господин Дж. JI. Б. Матекони със спартанската си мебелировка категорично отстъпваше пред нейната. Тя с мъка би се разделила с дневната си — с хубавия килим върху полирания червен под, с полицата над камината, на която имаше възпоменателна плоча с лика на сър Серетсе Кхама, върховен вожд, държавник и пръв президент на Ботсуана, и дори с крачната шевна машина в ъгъла, която все още работеше толкова добре, дори когато нямаше ток — докато по-новите машини спираха.

Не се стигна до дълго убеждаване. Всъщност, не се наложи решението в полза на „Зебра драйв“ дори да се изрича на глас. След като господин Дж. Л. Б. Матекони бе убеден от маа Потокване, директорката на фермата на сираците, да поеме грижата за едно осиротяло момче и неговата саката сестра, децата се нанесоха в нейната къща и мигновено свикнаха с нея. След това се прие, че като му дойде времето, цялото семейство ще живее на „Зебра драйв“. Засега господин Дж. Л. Б. Матекони щеше да продължи да живее в собствения си дом, но щеше да вечеря на „Зебра драйв“.

Това бе най-лесното от всички неща, които трябваше да се уредят. Оставаше обаче въпросът за бизнеса. Докато седеше зад бюрото си и гледаше как маа Макутси подреждаше някакви документи в шкафа на техния малък офис, маа Рамотсве бе заета с мисълта за трудната задача, която й предстоеше. Не й се беше удало лесно да вземе такова решение, но тя го беше взела и щеше да й се наложи да се стегне и да го изпълни. Нали в крайна сметка това беше същността на един бизнес.

Едно от елементарните правила в света на бизнеса бе да не се дублират излишно помещенията. След като тя и господин Дж. Л. Б. Матекони се оженеха, те щяха да имат два бизнеса и съответно, два офиса. Вярно, те работеха в съвсем различни сфери, но „Тлоквенг роуд спийди моторс“ разполагаше с голяма офисна площ и щеше да бъде много разумно маа Рамотсве да ръководи агенцията си оттам. Тя бе огледала отблизо сградата на господин Дж. Л. Б. Матекони и дори се бе посъветвала с един от местните строители. „Няма да бъде трудно — каза след огледа на сервиза и офиса. — Мога да сложа нова врата на онази стена ей там. Така вашите клиенти могат да влизат, без да се цапат, като преминават през работилницата.“

Съчетаването на двата офиса би позволило на маа Рамотсве да даде под наем сегашния си офис, доходът, от който щеше доста да промени положението. В момента неприятната истина за „Дамска детективска агенция №1“ бе, че тя не носеше достатъчно пари. Не защото нямаше достатъчно клиенти — всъщност техният поток никога не пресъхваше; но детективската работа отнемаше безкрайно много време, а хората просто не биха могли да си позволят услугите й, ако им поискаше действителния хонорар. Двеста-триста пули, за да се провери информация или да се намери някой изчезнал, беше поносимо, и обикновено си заслужаваше парите, но няколко хиляди пули щеше да бъде нещо съвсем друго. Съмнението бе за предпочитане пред сигурността, ако разликата между двете биваше голяма сума пари.

Маа Рамотсве би могла да се разори, дори и да не беше заплащането на маа Макутси. Отначало тя бе назначена като секретарка, защото за да вземат насериозно някое начинание, то трябва да си има секретарка, но скоро маа Рамотсве разбра какви дарби се крият зад тези големи очила. Маа Макутси бе повишена в помощник-детектив — пост, който й даваше така желания от нея статут. Маа Рамотсве се бе почувствала длъжна да повиши и заплатата й, стъпка, чрез която агенцията бе излязла още повече на червено.