Алегзандър Смит - Дамска детективска агенция №1

Сестрата сви рамене.

— Приятелят ми ще ме вземе оттук след малко. Но аз обичам да подготвям всичко за понеделник. Така е по-добре.

— Много по-добре — отвърна маа Рамотсве, разсъждавайки бързо. — Всъщност аз не идвам на преглед при доктора. Работех при него, когато беше в Найроби. Бях сестра при него. Исках само да му се обадя.

Държането на сестрата стана забележимо по-приятелско.

— Да ви сложа малко чай — предложи тя. — Все още е много горещо навън.

Маа Рамотсве седна и изчака сестрата да се върне с чайника.

— Познавате ли другия доктор Комоти? — попита тя. — Братът.

— О, да — каза сестрата. — Често го виждаме. Идва тук да помага, нали разбирате. Два-три пъти седмично.

Съвсем бавно маа Рамотсве остави чашата си на масата. Сърцето й заби учестено — тя разбра, че е стигнала до сърцевината на въпроса и е уловила убягващото й решение. Но трябваше да звучи небрежно.

— О, те правеха така и в Найроби — каза тя, като махна небрежно с ръка, сякаш тези неща нямаха особено значение. — Единият помагаше на другия. И обикновено пациентите не разбираха, че ги лекува друг доктор.

Сестрата се засмя.

— И тук правят така — каза тя. — Не съм сигурна дали това е съвсем честно към пациентите, но никой досега не е разбрал, че са двама. Така че всички са съвсем доволни.

Маа Рамотсве вдигна отново чашата си и я подаде на сестрата пак да я напълни.

— Ами вие? — каза тя. — Вие можете ли да ги различавате?

Сестрата даде пълната чаша на маа Рамотсве.

— Различавам ги по едно нещо — каза тя. — Единият от тях много го бива, а другият за нищо не става. Вторият едва ли разбира нещо от медицината. Ако питате мен, истинско чудо е, че е завършил университета.

„Не, не го е завършил“ — помисли си Маа Рамотсве, но не го каза на глас.

Тази нощ тя остана в Мафикенг, в хотела на гарата, който беше шумен и неудобен, но въпреки това спа добре, както винаги, когато тъкмо беше завършила някое разследване. На следващата сутрин отиде да пазарува на базарите „ОК“ и откри — за свое голямо удоволствие, — цял куп рокли размер 22 на специална цена. Купи си три — с две повече, отколкото действително се нуждаеше, — но ако си собственик на „Дамска детективска агенция №1“, трябва да поддържаш известен стил.

Прибра се в три следобед, обади се на д-р Макетси у дома му и го покани веднага да дойде в офиса й, ако иска да научи резултатите от разследването. Той пристигна след десет минути и се настани в кабинета й, като си играеше нервно с маншетите на ризата си.

— Преди всичко — съобщи маа Рамотсве — не става дума за наркотици.

Д-р Макетси въздъхна с облекчение.

— Слава богу — каза той. — Най-вече за това се тревожех.

— Макар че — поде маа Рамотсве колебливо, — не съм сигурна дали ще ти хареса това, което ще ти кажа.

— Сигурно няма нужната квалификация — предположи д-р Макетси. — Така ли е?

— Единият от тях я има — каза маа Рамотсве.

— Единият от тях ли? — д-р Макетси я гледаше с недоумение.

Маа Рамотсве се облегна с вида на човек, който всеки момент ще разкрие голяма мистерия.

— Имало едно време двама близнаци — започна тя. — Единият влязъл да учи в медицинския университет и станал доктор. Другият не. Онзи с дипломата си намерил работа като доктор, но бил алчен и си помислил, че две лекарски заплати са повече от една. Ето защо започнал да работи на две места, на всяко от тях само през част от времето. Но когато го нямало, мястото му заемал брат му, който, да не забравяме, бил негов близнак. Той използвал медицинските познания, които бил научил от брат си, както и неговите съвети. Това е цялата история. Това е историята на д-р Комоти и неговият брат близнак, който живее в Мафикенг.

Д-р Макетси седеше, без да каже и дума. Докато маа Рамотсве говореше, той беше заровил глава в ръцете си и за миг маа Рамотсве си помисли, че той ще заплаче.

— Значи и при нас, в болницата, са двама — каза той най-сетне. — Ту — дипломираният, ту — братът близнак.

— Да — каза просто маа Рамотсве. — През три дни от седмицата, да речем, при вас е бил квалифицираният близнак, а неквалифицираният е практикувал като участъков лекар в кабинет близо до гарата в Мафикенг. След това са се сменяли и вероятно ученият е поемал случаите, които неукият е захвърлял на произвола.

— Две работни места само с една диплома по медицина — учуди се д-р Макетси. — Това е най-хитрата машинация, на която съм се натъквал от много отдавна.

— Трябва да призная, че и аз бях смаяна — каза маа Рамотсве. — Мислех, че съм виждала всевъзможна човешка непочтеност, но явно още има какво да ни учуди.