Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

— Тя е детектив-автомонтьор — каза другият чирак. — Може да направи един мъж много щастлив, ама и много ще го изтощи, така ми се струва. Ох!

— Млъкнете — каза маа Макутси шеговито. — Вие, момчета, трябва отново да се залавяте за работа. Аз съм изпълняваща длъжността управител тук. Не съм ви някое от момичетата, дето ги сваляте по баровете. Обратно на работа.

Маа Рамотсве се засмя:

— Явно имаш дарба да откриваш разни неща, маа. Може би работата на детектива и работата на автомонтьора не се различават чак толкова.

Влязоха в офиса. Маа Рамотсве веднага забеляза, че маа Макутси е успяла да остави своя отпечатък върху хаоса, който бе заварила. Въпреки че бюрото на господин Дж. Л. Б. Матекони все още беше покрито с документи, те изглеждаха сортирани. Сметките, които трябваше да бъдат изпратени на клиентите, бяха в една купчина, сметките, които трябваше да се платят от сервиза — в друга. Каталозите от доставчиците бяха поставени върху един шкаф, а наръчниците бяха върнати на мястото им на лавицата над бюрото. А в единия край на стаята, на стената, бе подпряна лъскава бяла дъска, на която маа Макутси бе начертала две колони, озаглавени „Влезли коли“ и „Излезли коли“.

— В Ботсуанския колеж за секретарки — обясни маа Макутси — ни учеха, че е много важно да имаш система. Ако имаш система, която ти показва къде точно се намираш, никога няма да се загубиш.

— Така е — съгласи се маа Рамотсве. — Явно там знаят как се прави бизнес.

Маа Макутси засия от удоволствие.

— И още нещо — каза тя. — Мисля, че ще ви бъде от полза, ако ви приготвям списък със задачи.

— Списък ли?

— Да — каза маа Макутси, като й подаде голяма червена папка. — Сложила съм списъка за вас вътре. Ще го актуализирам всеки ден. Виждате, че има три колони: „спешно“, „не е спешно“, „по някое време в бъдеще“.

Маа Рамотсве въздъхна. Тя не искаше друг списък, но и не желаеше да обезкуражава маа Макутси, която несъмнено знаеше как да ръководи сервиз.

— Благодаря ти, маа — каза тя и отвори папката. — Виждам, че вече си започнала списъка ми.

— Да — рече маа Макутси. — Маа Потокване от фермата на сираците се обади. Искаше да говори с господин Дж. Л. Б. Матекони, но аз й казах, че той не е тук. Тогава тя каза, че всъщност се опитва да се свърже с вас и ако може, да й позвъните. Виждате, че съм го сложила в графата „не е спешно“.

— Ще й позвъня — каза маа Рамотсве. — Сигурно е нещо, свързано с децата. Най-добре да й звънна веднага.

Маа Макутси се върна в работилницата, където маа Рамотсве я чу да дава указания на чираците. Тя вдигна слушалката — цялата омаслена — и набра номера, който маа Макутси й бе написала на листа със списъка. Докато телефонът звънеше, тя постави голяма червена отметка срещу тази задача.

Маа Потокване вдигна.

— Много мило, че се обаждате, маа Рамотсве. Надявам се, че децата са добре.

— Добре са, настаниха се вече — каза маа Рамотсве.

— Добре. Маа, мога ли да ви помоля за една услуга?

Маа Рамотсве знаеше, че това е начинът, по който действа фермата на сираците. Тя се нуждаеше от помощ и естествено, всеки беше готов да помогне. Никой не можеше да откаже на маа Силвия Потокване.

— Ще ви помогна, маа. Само ми кажете за какво става дума.

— Бих искала да дойдете при мен на чай — каза маа Потокване. — Ако е възможно, днес следобед. Има нещо, което трябва да видите.

— Можете ли да ми кажете за какво става дума?

— Не, маа — каза маа Потокване. — Трудно е да се опише по телефона. Най-добре да видите сама.

Фермата на сираците се намираше на двайсетина минути път с кола. Маа Рамотсве бе ходила там няколко пъти по различни поводи, макар и не толкова често, колкото господин Дж. Л. Б. Матекони, който я посещаваше редовно, за да поправя всички машинарии там — а те сякаш непрекъснато се разваляха. Особено една от водните помпи изискваше редовни грижи; както и старият микробус на фермата, чиито спирачки вечно не бяха в ред. Времето никога не му се свидеше за такива неща и затова хората във фермата го ценяха високо, както и всички останали.

Маа Рамотсве харесваше маа Потокване, с която бяха далечни роднини по майчина линия. Не беше необичайно да си роднина с някого в Ботсуана — урок, който чужденците бързо научаваха, щом установяха, че са разкритикували някого пред негов далечен братовчед.

Когато маа Рамотсве пристигна, маа Потокване стоеше пред канцеларията и разговаряше с човек от персонала. Тя упъти гостенката към паркинга за посетители под сянката на едно дърво и после я покани да влезе.