Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Сега маа Потокване се приближи.

— Слушай, Матайла — каза тя, — стани и излез навън. Маа Кериленг ще те изведе малко на чист въздух.

Тя се протегна към момчето и го хвана предпазливо за ръка. За миг то обърна глава и маа Рамотсве помисли, че ей сега ще я захапе, но това не стана и то покорно се повдигна и позволи да бъде изведено от стаята.

Навън маа Кериленг го хвана за ръка и го поведе към група дървета в единия край на двора. Маа Рамотсве забеляза, че походката на момчето бе необичайна, нещо средно между тичане и ходене, сякаш то се готвеше за внезапен скок.

— Ето това е нашият Матайла — каза маа Потокване, Докато гледаха как майката се отдалечава с повереника си. — Какво мислите за него?

Маа Рамотсве направи гримаса.

— Това е много странно. Нещо ужасно трябва да се е случило с това дете.

— Без съмнение — рече маа Потокване. — Казах това на доктора, който се грижи за него. Той отвърна, че може и да е така, а може и да не е. Каза, че има деца, които просто са си такива. Необщителни са и никога не се научават да говорят.

Маа Рамотсве наблюдаваше как маа Кериленг пуска за секунда ръката на детето.

— Трябва да го наблюдаваме през цялото време — каза маа Потокване. — Ако го оставим, той бяга към гората и се крие. Миналата седмица изчезна за четири часа. Накрая го намериха там, където изтича канализацията. Явно не разбира, че голо дете, бягащо толкова бързо като него, лесно привлича вниманието.

Маа Потокване и маа Рамотсве се запътиха обратно към кабинета. Маа Рамотсве бе потисната. Чудеше се как някой може да направи каквото и да било за дете като това. Беше лесно да се отзовеш, когато симпатични сираци имат нужда от теб, като тези например, които бяха дошли да живеят на „Зебра драйв“, но имаше толкова много други деца, които бяха увредени по един или друг начин и които имаха нужда от търпение и разбиране. Тя си представи живота си, с всичките списъци и изисквания, и се запита как изобщо би намерила време да бъде майка на подобно дете. Нали не беше възможно маа Потокване да беше планирала тя и господин Дж. Л. Б. Матекони да вземат и това дете? Тя знаеше, че главната домакиня на фермата има славата на решителен човек, който не приема отрицателен отговор — което я правеше силен защитник на каузата на сираците, наистина, — но не би могла да очаква да се наложи по този начин, защото, както и да се погледне, да й натрапи това дете, щеше да си бъде груба принуда.

— Аз съм доста зает човек — започна тя, като наближиха офиса, — съжалявам, но не мога да взема…

Няколко сираци минаха покрай тях и учтиво поздравиха главната домакиня. С тях имаше малко недохранено кутре, което едно момче носеше на ръце — един сирак помага на друг, каза си маа Рамотсве.

— Внимателно с това кутре — предупреди маа Потокване. — Колко пъти съм ви казвала, че не бива да прибирате бездомни кучета. Няма ли да чуете най-после… — Тя се обърна към маа Рамотсве. — Но моля ви се, маа Рамотсве! Надявам се, не сте помислили, че… Естествено, че не очаквам от вас да вземете това момче! Ние едва се оправяме с него тук, с всичките средства, които имаме на разположение.

— Притесних се — каза маа Рамотсве. — Винаги съм готова да помогна, но има граница на нещата, които мога да направя.

Маа Потокване се засмя и после докосна успокоително ръката на гостенката си.

— Разбира се, така е. Вие вече ни помагате, като взехте онези две деца. Но сега исках само да ви помоля за съвет. Знам, че ви се носи славата, че много ви бива да откривате изчезнали хора. Дали бихте могли да ни кажете — само да ни кажете — как да разберем нещо за това момче? Ако успеем да научим нещо за миналото му, например откъде идва, може да успеем да общуваме с него.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Ще бъде много трудно. Ще трябва да говорите с хората, които са били близо до мястото, където е намерен. Трябва да зададете доста въпроси и не мисля, че хората ще искат да отговорят на тях. Ако е имало какво да кажат, вече са щели да го направят.

— Имате право — каза тъжно маа Потокване. — Полицията е разпитала всички на север, отвъд Маун. Разпитвали са във всички селища, но никой не бил чувал за такова дете. Показали снимката му, но хората просто отговаряли отрицателно. Не знаели нищо за него.

Маа Рамотсве не се изненада. Ако някой от тези хора бе искал детето, той би го казал. Всеобщото мълчание значеше, че това дете е било нарочно изоставено. Съществуваше и вероятност да има някаква магия, свързана с него. Ако някой местен шаман е казал, че детето е обладано от духове или е токолоси 6 6 Или токолош (ю.афр.) — зъл и похотлив космат воден дух в африканския фолклор. — Б.пр. , нищо не би могло да се направи за него — то просто имаше късмет, че още беше живо. Такива деца често ги постигаше доста по-различна участ.