Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

— Чувала съм за вас, маа — каза тя на маа Рамотсве. — Виждала съм снимката ви във вестниците. И, разбира се, срещала съм се с господин Дж. Л. Б. Матекони, когато идва тука да поправя всички тия машини, дето вечно се развалят. Късметлийка сте, че ще се жените за мъж, който умее да поправя разни неща. Повечето мъже само чупят.

Маа Рамотсве сведе глава при комплимента.

— Той е добър човек — каза тя. — Не се чувства добре в момента, но се надявам да се оправи много скоро.

— И аз се надявам — каза маа Кериленг. Тя погледна очаквателно към маа Потокване.

— Искаше ми се маа Рамотсве да види Матайла — рече маа Потокване. — Може би ще може да ни посъветва. Как е той днес?

— Както и вчера — отвърна маа Кериленг. — И оня ден. При това момче няма промяна.

Маа Потокване въздъхна.

— Много тъжно. Спи ли сега? Можеш ли да отвориш вратата?

— Мисля, че е буден — каза майката. — Все пак нека да видим.

Тя стана от стола си и ги поведе по един безупречно излъскан коридор. Маа Рамотсве с одобрение забеляза каква чистота цари в къщата. Даваше си сметка колко много работа има тази жена; из цялата страна имаше жени, които работеха ли, работеха, но рядко някой оценяваше труда им. Политиците имаха претенции, че градят Ботсуана. Как смееха?! Как смееха да си присвояват целия тежък труд на хора като маа Кериленг и безбройните жени като нея?

Спряха пред една врата в края на коридора и маа Кериленг извади ключ от джоба на робата си.

— Не мога да си спомня кога за последен път сме заключвали дете — каза тя. — Всъщност май не се беше случвало досега. Не ни се беше налагало да правим такова нещо.

Забележката сякаш накара маа Потокване да се чувства неудобно.

— Няма друг начин — каза тя. — Иначе той ще избяга в гората.

— Така е — потвърди маа Кериленг. — Само че е много тъжно.

Тя бутна вратата и зад нея се откри стая, обзаведена само с един матрак. Прозорецът беше не остъклен, а покрит с голяма решетка от ковано желязо — като онези, които се използват срещу крадци. На матрака, с разтворени напред крака, седеше едно съвсем голо момче, на вид около пет-шестгодишно.

Момчето погледна влизащите жени и за един кратък миг маа Рамотсве видя отпечатък на страх по лицето му — такъв, какъвто се вижда в очите на изплашено животно. Но само след миг на мястото му се появи безразличие.

— Матайла — започна маа Потокване, като говореше много бавно на сетсуана. — Матайла, как си днес? Тази госпожа се казва маа Рамотсве. Рамотсве. Виждаш ли я?

Докато маа Потокване говореше, момчето гледаше към нея и не сведе очи, докато тя не спря. След това отново се загледа в пода.

— Не мисля, че разбира — каза маа Потокване. — Но ние все пак му говорим.

— Опитвали ли сте на друг език? — попита маа Рамотсве.

Маа Потокване кимна.

— На всички, които се сетихме. Повикахме хора от Факултета по африкански езици към университета. Те опитаха някои от по-редките, да не би случайно да е дошъл от Замбия. Ние пробвахме на хереро, на сан 5 5 Друго наименование на народността, известна като базарва, или бушмени. — Б.ред. , макар че, като го гледаш, явно не е базарва. Абсолютно нищо.

Маа Рамотсве пристъпи напред, за да погледне момчето отблизо. То леко вдигна глава, но не направи нищо повече. Тя пристъпи още малко.

— Внимавайте — каза маа Потокване. — Той хапе. Невинаги, но доста често.

Маа Рамотсве застана неподвижно. Хапането не беше необичаен метод на защита в Ботсуана и нямаше да е изненадващо да попаднеш на дете, което хапе. Наскоро в Ммеги бяха съобщили за случай на нападение с хапане. Сервитьор ухапал клиент, понеже се скарали, че му връща по-малко ресто, и това бе довело до дело в съда на Лобатсе. Сервитьорът бил осъден на един месец затвор, след което незабавно ухапал полицая, който го водел към килията — пореден пример, според маа Рамотсве, за късогледството на хората, склонни към насилие. Това второ ухапване му бе струвало още три месеца затвор.

Маа Рамотсве наведе глава към детето.

— Матайла?

Детето не помръдна.

— Матайла? — тя протегна ръка към момчето, готова да я отдръпне всеки момент, ако се наложи.

Момчето изръмжа. Няма как да се определи по друг начин, реши тя. Това беше ръмжене — нисък, почти гърлен звук, който сякаш идваше от гърдите.

— Чухте ли това? — попита маа Потокване. Не е ли извънредно странно? И ако се чудите защо е голо, това е, защото раздра дрехите, които му дадохме. Разкъса ги със зъби и ги хвърли на земята. Дадохме му два чифта къси гащи и той направи едно и също и с двата.