Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Маа Рамотсве занемя, докато се опитваше да възприеме току-що чутото. Можеше ли наистина господин Дж. Л. Б. Матекони да е извършил ужасно престъпление, което да е крил от нея? И сега да е разкрит? Изглеждаше невъзможно — той беше чудесен човек, неспособен да извърши нещо нечестно, но точно такива хора понякога криеха в миналото си мрачни тайни. Всеки поне веднъж извършва нещо, от което го е срам, поне така беше чувала да се говори. Веднъж самият епископ Макхулу държа сказка за това в Женския клуб и заяви, че никога, дори и в Църквата, не бил срещал човек, който да не бил направил нещо, за което после да съжалява. Дори светците били правили лоши неща — може би свети Франциск бил настъпил гълъб — е, едва ли го бил направил, но сигурно бил извършил нещо друго, за което после бил съжалявал. Що се отнася до нея, имаше много неща, които й се искаше да не е правила, като се започне от времето, когато, едва шестгодишна, заля със захарен сироп най-хубавата рокля на едно друго момиче само защото тя нямаше такава. От време на време срещаше въпросното момиче — то живееше в Габороне и беше омъжено за човек, който работеше в сградата на „Даймънд сортинг“. Маа Рамотсве се чудеше дали не трябва да си признае, макар и с тридесетгодишно закъснение, да каже на тази жена какво е извършила, но някак не можеше да си наложи да го направи. Ала всеки път, когато тази жена я поздравяваше дружелюбно, маа Рамотсве си спомняше как беше взела консервата със сироп и я бе изляла върху розовия плат, когато веднъж момичето си забрави роклята в тяхната класна стая. Все пак трябваше да й каже някой ден — или може би да помоли епископ Макхулу да напише писмо от нейно име.

„Една жена от моето паство моли за прошката ви, маа. Тя много страда от лошата постъпка, която е извършила спрямо вас преди много години. Помните ли любимата си розова рокля…“

Ако господин Дж. Л. Б. Матекони беше извършил нещо такова — например беше излял моторно масло върху някого, — тогава няма нужда да се тревожи. Ако не смятаме убийството, малко лоши постъпки не могат да бъдат поправени. Много от тях всъщност бяха далеч по-маловажни, отколкото се струваше на прегрешилия, и спокойно можеха да си останат в миналото. А дори и по-сериозните можеха да бъдат простени, след като веднъж се признаят. Трябваше да вдъхне увереност у господин Дж. Л. Б. Матекони — беше много лесно от мухата да стане слон, ако човек цяла нощ се тревожи за нещо.

— Всички сме постъпвали лошо през живота си, раа — каза тя. — Ти, аз, маа Макутси, дори папата. Никой от нас не може да каже, че е съвършен. При хората това просто не се случва. Не бива да се тревожиш за това. Само ми кажи какво е. Сигурна съм, че ще мога да ти върна спокойствието.

— О, не мога да направя това, маа. Дори не мога да почна да ти го разказвам. Ще ти дойде като гръм от ясно небе. Никога повече няма да искаш да ме видиш. Разбираш ли, аз просто не съм достоен за теб. Ти си твърде добра за мен, маа.

Маа Рамотсве почувства, че започва да губи търпение:

— Не говориш смислено. Разбира се, че си достоен за мен. Аз съм най-обикновен човек. Ти си един наистина добър мъж. Добър си в работата си и хората имат високо мнение за теб. Къде си кара колата на ремонт британският върховен комисар? При теб. Към кого се обръщат от фермата на сираците, когато нещо трябва да се поправи? Към теб. Имаш много добър сервиз и аз съм поласкана, че се омъжвам за теб. Няма какво повече да се каже.

Речта й бе посрещната с мълчание. А след това той рече:

— Но ти не знаеш колко съм лош. Никога не съм ти разказвал за тези ужасни неща.

— Тогава ми разкажи. Разкажи ми сега. Аз съм силна.

— О, не мога да направя това, маа. Много ще се изненадаш.

Маа Рамотсве осъзна, че този разговор не води доникъде, и смени тактиката.

— Като стана дума за твоя сервиз — каза тя, — ти не беше там вчера, нито предишния ден. Маа Макутси го ръководи вместо теб. Но това не може да продължава вечно.

— Доволен съм, че тя го ръководи — каза равнодушно господин Дж. Л. Б. Матекони. — Не се чувствам особено здрав в момента. Мисля, че трябва да си стоя вкъщи. Тя ще се погрижи за всичко. Моля те, благодари й от мое име.

Маа Рамотсве пое дълбоко дъх:

— Не си добре, господин Дж. Л. Б. Матекони. Мисля, че мога да ти уредя час при лекар. Говорих с д-р Мофат. Той каза, че на драго сърце ще те прегледа. Смята, че е добра идея.

— Не съм болен — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Няма нужда да ходя при д-р Мофат. С какво може да ми помогне той? С нищо.