Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Но тя беше права. Не предполагах, че господин Дж. Л. Б. Матекони ще е този, който ще ни вземе, но бях много доволна, като чух, че можем да отидем да живеем в неговата къща. Ето как започна третият ми живот.

Когато напускахме фермата на сираците, ни направиха специална торта и ние я изядохме заедно с майката на нашата къща. Тя каза, че винаги й било много тъжно, когато някой от сираците си тръгвал било като да си отиде член от семейството. Но каза, че много добре познавала господин Дж. Л. Б. Матекони, той бил един от най-добрите хора в Ботсуана. Щяла съм да бъда много щастлива в неговата къща, така каза.

Ето как заедно с братчето ми отидохме в неговата къща заедно и скоро се запознахме с неговата приятелка маа Рамотсве, която ще се омъжва за господин Дж. Л. Б. Матекони. Тя каза, че била моята нова майка и ни взе в нейната къща, която е по-подходяща за деца от къщата на господин Дж. Л. Б. Матекони. Тук имам много хубава спалня и ми дадоха много дрехи. Много съм щастлива, че има такива хора в Ботсуана. Живях много щастливо досега и благодаря на маа Рамотсве и господин Дж. Л. Б. Матекони от цялото си сърце.

Когато порасна, искам да стана автомонтьор. Ще помагам на господин Дж. Л. Б. Матекони в сервиза му, а вечер ще поправям дрехите на маа Рамотсве и ще й готвя. После, когато те остареят, ще се гордеят с мен и ще казват, че съм добра дъщеря и добра гражданка на Ботсуана.

Това е историята на моя живот. Аз съм едно най-обикновено момиче от Ботсуана, но е голям късмет да имаш три живота. Повечето хора имат само един.

Тази история е истинска. Не съм измислила нищо в нея. Всичко е истина.

След като момичето свърши да чете, всички останаха смълчани. Момчето погледна нагоре към сестра си и се усмихна. То си мислеше: „Щастлив съм да имам такава умна сестра. Надявам се, че някой ден Бог ще й върне краката.“ Маа Рамотсве погледна момичето и нежно сложи ръка на рамото й. Тя си мислеше: „Ще се грижа за това дете. Сега аз съм нейната майка.“ Роуз, която беше слушала от коридора, сведе поглед към обувките си и си помисли: „Какво странно определение: три живота.“

Първото нещо, което маа Рамотсве направи на следващата сутрин, беше да се обади на господин Дж. Л. Б. Матекони в дома му, който се намираше близо до стария Армейски клуб на Ботсуана. Те често си говореха по телефона рано сутрин — поне, след като се бяха сгодили, — но обикновено се обаждаше господин Дж. Л. Б. Матекони. Той изчакваше маа Рамотсве да си изпие чашата ройбос, което тя обичаше да прави в градината, преди да набере номера и да се представи официално, както му беше редът: „Господин Дж. Л. Б. Матекони се обажда, маа. Добре ли спахте?“

Телефонът звъня повече от минута, преди някой да вдигне.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони? Аз съм. Как си? Добре ли спа?

Гласът на другия край прозвуча объркано и маа Рамотсве осъзна, че го е събудила.

— А, да. Ами… буден съм. Аз съм.

Маа Рамотсве не се отказа от официалния поздрав. Важно беше да попиташ човек дали е спал добре — това беше стар обичай, който според нея трябваше да се съхрани.

— А добре ли спа, раа?

Тонът на господин Дж. Л. Б. Матекони беше безизразен:

— Не бих казал. Прекарах цялата нощ в мислене, а сънят така и не дойде. Успях да заспя едва когато всички останали се събуждат. Сега съм много уморен.

— Много жалко, раа. Съжалявам, че те събудих. Върни се в леглото и поспи. Не може да се живее без сън.

— Знам това — каза господин Дж. Л. Б. Матекони раздразнено. — Напоследък все се мъча да заспя, но не успявам. Все едно че в стаята ми има някакво странно животно, което не иска да спя и непрекъснато ме побутва.

— Животно ли? — запита маа Рамотсве. — Какво животно?

— Няма никакво животно. Поне когато запаля лампата. Само дето аз си мисля, че е там и не ми дава да спя. Това искам да кажа. Всъщност няма никакво животно.

Маа Рамотсве замълча, а после попита:

— Добре ли се чувстваш, раа? Може би си болен?

Господин Дж. Л. Б. Матекони изсумтя.

— Не съм болен. Сърцето ми бие силно вътре в мен. Дробовете ми се пълнят с въздух. Просто ми е дошло до гуша от всички проблеми, които имам. Тревожа се, че ще ме разкрият. Че всичко ще приключи.

Маа Рамотсве се намръщи.

— Да те разкрият ли? Кой ще те разкрие и защо?

Господин Дж. Л. Б. Матекони понижи глас:

— Знаеш за какво говоря. Много добре знаеш.

— Нищо не знам, раа. Разбирам само, че говориш много странни неща.

— Ха! Така твърдиш, маа, но много добре знаеш за какво говоря. Извършил съм много грехове през живота си и сега ще ме разкрият и ще ме арестуват. Ще бъда наказани ти страшно ще се срамуваш от мен, маа, казвам ти.