Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Приятелката, която се държеше зле към прислужницата си, всъщност не беше лош човек. Тя се отнасяше много добре към семейството си и винаги беше мила с маа Рамотсве, но щом работата опреше до прислужницата — а маа Рамотсве я бе виждала и тя й се стори много приятна и трудолюбива жена от Молепололе, — тя явно не се интересуваше кой знае колко от чувствата й. На маа Рамотсве й хрумна, че причината за такова поведение е само невежеството, неспособността да разбираш надеждите и стремежите на другите. А това според маа Рамотсве стоеше в основата на всеки морал. Ако знаеш какво чувства някой, ако съумееш да се поставиш на негово място, тогава вероятно не би могъл да продължиш да му причиняваш болка. Да причиняваш болка при тези обстоятелства би било все едно да нараняваш самия себе си.

Маа Рамотсве знаеше колко дискусии има по въпроса за морала, но според нея всичко беше много просто. На първо място, съществуваше старият морал на Ботсуана, който беше неоспоримо правилен. Ако човек се придържа към него, той постъпва правилно и няма нужда да се безпокои за нищо. После, разбира се, идваха другите видове морал: Десетте Божи заповеди, които тя още като малка научи наизуст в неделното училище в Мочуди — и те също бяха правилни по същия абсолютен начин. Тези морални кодекси бяха като Наказателния кодекс на Ботсуана — трябваше да се изпълняват буквално. Не бива да се правиш на Върховния съд на Ботсуана и да решаваш кои части можеш да спазваш, а кои — не. Правилата на морала не съществуват, за да подхождаш към тях избирателно, нито пък за да ги поставяш под въпрос. Не можеш да кажеш, че ще спазваш тази забрана, а онази — не. Не бива да крада — в никакъв случай, — но прелюбодеянието е нещо друго, може да е лошо за броите, но за мен не е .

Повечето видове морал, смяташе маа Рамотсве, казваха как да постъпваш правилно, защото кое е правилно, беше определено чрез продължително приемане и спазване. Не можеш просто да си създадеш свой собствен морал, защото твоят опит никога няма да е достатъчен за това. Какво ти дава право да кажеш, че знаеш повече от предците си? Моралът важи за всички и това означава, че за да бъде създаден, са потребни вижданията на повече от един човек. Това беше слабото място на съвременния морал, с неговото наблягане върху отделния човек и върху изработването на индивидуална позиция. Ако дадеш на хората възможност да си изработят собствен морал, те ще си направят версия, която да им е най-изгодна и която да им позволява да правят онова, което им изнася, за възможно най-дълго време. По мнението на маа Рамотсве, това бе просто егоизъм, независимо какво импозантно име му даваха.

Един ден маа Рамотсве чу по радиото предаване, което я изуми. Разказваха за философи, които се наричали екзистенциалисти и които, доколкото разбра маа Рамотсве, живеели във Франция. Тези французи казвали, че трябва да живееш по начин, който те кара да се чувстваш истински, и че всичко, което те кара да се чувстваш така, е правилно. Маа Рамотсве слушаше удивена. Не се налага да ходиш до Франция, за да видиш екзистенциалисти, мислеше тя, тук в Ботсуана е пълно с екзистенциалисти. Например Ноте Мокоти. Излизаше, че тя самата е била омъжена за екзистенциалист, без въобще да подозира. Ноте, този егоист, който дори веднъж не се трогна за друг — най-малко пък за жена си, — би одобрил екзистенциалистите, а и те него. Наистина, много беше екзистенциалистко да ходиш всяка вечер по барове, докато бременната ти жена си стои вкъщи, и още по-екзистенциалистко — да излизаш с момичета, млади момичета-екзистенциалистки, които си срещнал в баровете. Не беше зле да си екзистенциалист, макар околните неекзистенциалисти да не споделяха това мнение.

Маа Рамотсве не се отнасяше към прислужницата си Роуз по екзистенциалистки. Тя работеше за нея от деня, в който се нанесе на „Зебра драйв“. Понеже Роуз се появи пред къщата само час след маа Рамотсве, маа Рамотсве заключи, че безработните си имат своя мрежа, която известява всички, щом някой се нанесе в нова къща и може да има нужда от прислуга.

— Ще ви трябва прислужница, маа — каза Роуз. — А аз съм много добра прислужница. Ще работя здраво и няма да ви създавам неприятности, докато сте жива. Готова съм да започна начаса.

Маа Рамотсве веднага си състави мнение. Тя виждаше почтена на вид жена, спретната, някъде около трийсетте. Но виждаше и майка, чието дете по всяка вероятност я беше посрещнало при портата сред останалите зяпачи. И тя се запита какво ли е казала майката на детето си. Ако тази жена ме вземе за прислужница, ще имаме какво да ядем довечера. Да се надяваме. Чакай ме тук и стой на пръсти . Да застанеш на пръсти. Така се казваше на сетсуана, като се молиш нещо да стане. Беше същото като израза на белите „стискай палци“.