Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Маа Рамотсве паркира белия микробус под едно дърво и двете с маа Макутси тръгнаха към входа на сервиза.

— Добро утро, бомаа 2 2 Госпожи тсуана. — Б.ред. — каза по-високият от двамата чираци. — Окачването на микробуса ви е много зле. Много сте тежки за него. Вижте как подкляква на една страна. Можем да ви го поправим.

— Нищо му няма — отвърна маа Рамотсве. — Самият господин Дж. Л. Б. Матекони се грижи за този микробус. Той никога не е споменавал нищо за окачването.

— Ами напоследък той не споменава нищо за каквото и да било — каза чиракът. — Доста е мълчалив.

Маа Макутси спря и изгледа момчето.

— Аз съм маа Макутси — каза тя, втренчена в него през големите стъкла на очилата си — и ще изпълнявам длъжността управител тук. Ако искате да говорите за окачване, можете да дойдете при мен в офиса. Междувременно, какво правите в момента? Чия е тази кола и какво вършите по нея?

Младежът се огледа през рамо, търсейки подкрепа от приятеля си.

— Тая кола е на жената, която живее зад полицейския участък. Мисля, че е нещо като лека жена — изсмя се той. — В тая кола тя качва мъже, но сега колата не ще да пали. Така че тя не може да си намери мъже. Ха!

Маа Макутси настръхна.

— Не ще да пали, така ли?

— Да — отвърна помощникът. — Не ще да пали. Така че на нас с Чарли ни се наложи да отидем с камиона да я довлечем тук. Сега я бутаме към сервиза, за да погледнем двигателя. Сигурно ще е голям ремонт. Може би нов стартер… нали знаете как е. Такива неща струват доста и добре, че мъжете дават на тая жена толкова пари, за да може да плати. Ха!

Маа Макутси смъкна очилата върху носа си и изгледа момчето над тях.

— А какво ще кажете за акумулатора? — каза тя. — Може да е акумулаторът. Опитахте ли да вземете ток от друга кола?

Чиракът спря да се усмихва.

— Е? — попита маа Рамотсве. — Вързахте ли го към друга кола? Пробвахте ли?

Той поклати глава.

— Това е стара кола. Все нещо няма да е наред с нея.

— Глупости — отсече маа Макутси. — Отворете предния капак. Имате ли работещ акумулатор в работилницата? Вържете кабелите към него и пробвайте.

Младият монтьор погледна към другаря си, но той само вдигна рамене.

— Хайде — подкани ги маа Макутси, — че ме чака много друга работа. Размърдайте се, ако обичате.

Маа Рамотсве не каза нищо, само гледаше как чираците заедно с маа Макутси избутаха колата последните метри до работилницата и свързаха кабелите на акумулатора към нов акумулатор. После, намусен, единият от тях се настани на шофьорската седалка и опита да запали. Двигателят тръгна веднага.

— Заредете го — каза маа Макутси. — След това сменете маслото и закарайте колата на жената. Кажете й, че съжалявате, задето поправката е отнела повече време от необходимото, но за компенсация сме й сменили маслото безплатно. — Тя се обърна към маа Рамотсве, която стоеше и се усмихваше зад нея. Лоялността към клиентите е много важно нещо. Ако направиш нещо за клиента, той винаги ще идва при теб. Това е много важно за бизнеса.

— Така е — потвърди маа Рамотсве. Каквито и съмнения да бе имала дали маа Макутси ще се справи с ръководенето на сервиза, те бяха на път да се разсеят напълно.

— Какво знаеш за колите? — попита тя помощничката си сякаш между другото, когато започнаха да подреждат нещата по отрупаното бюро на господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Не кой знае какво — отговори маа Макутси. — Но добре се оправям с пишещите машини, а от една машина до друга няма голяма разлика, не смятате ли?

Първата им задача беше да установят кои коли трябва да бъдат прегледани веднага и кои са записани за по-нататък. Чарли, по-големият от двамата помощници, бе повикан в офиса и помолен да даде списък на изостаналата работа. Стана ясно, че осем коли бяха паркирани зад сервиза и чакаха за части. Някои от тези части вече бяха поръчани, други — все още не. След като бе направен списък, маа Макутси се обади на всеки от доставчиците да го попита за частите.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони е много сърдит — каза тя остро. — И няма да сме в състояние да ви платим миналите поръчки, ако не ни дадете възможност да продължим да работим. Разбирате ли това?

В отговор й дадоха обещания, повечето от които бяха спазени. Частите започнаха да пристигат няколко часа по-късно, като доставчиците ги докарваха лично. Те биваха надлежно описвани — нещо, което, както признаха чираците, не било правено никога дотогава — и нареждани на един тезгях по реда, в който щяха да бъдат необходими. Междувременно под ръководството на маа Макутси чираците усърдно сменяха части, изпробваха двигатели и накрая предаваха всяко возило на маа Макутси за последна проверка. Тя ги разпитваше какво е направено, като понякога искаше да инспектира лично работата, след което, понеже не можеше да кара, предаваше колата на маа Рамотсве за пробна обиколка, преди да се обади на собственика да му каже, че ремонтът е приключен. Сметката е намалена наполовина като компенсация за забавянето, обясняваше тя. Това укротяваше гнева на всеки, с изключение на един, който обяви, че в бъдеще ще ходи другаде.